1Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
1Ибо Мелхиседек, царь Салима, священник Бога Всевышнего, тот, которыйвстретил Авраама и благословил его, возвращающегося послепоражения царей,
2комуто Авраам отдели и десетък от всичката [плячка -] тоя, който е първо, по значението [на името му], цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
2которому и десятину отделил Авраам от всего, – во-первых, по знаменованию имени царь правды, а потом и царь Салима, то есть царь мира,
3- без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.
3без отца, без матери, без родословия, не имеющий ни начала дней, ни конца жизни, уподобляясь Сыну Божию, пребывает священником навсегда.
4А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
4Видите, как велик тот, которому и Авраам патриарх дал десятину из лучших добыч своих.
5Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
5Получающие священство из сынов Левииных имеют заповедь – брать по закону десятину с народа, то есть со своих братьев, хотя и сии произошли от чресл Авраамовых.
6той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
6Но сей, не происходящий от рода их, получил десятину от Авраама и благословил имевшего обетования.
7А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
7Без всякого же прекословия меньший благословляется большим.
8И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.
8И здесь десятины берут человеки смертные, а там – имеющий о себе свидетельство, что он живет.
9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
9И, так сказать, сам Левий, принимающий десятины, в лице Авраама дал десятину:
10защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна [Авраама].
10ибо он был еще в чреслах отца, когда Мелхиседеквстретил его.
11Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда [е имало] вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
11Итак, если бы совершенство достигалось посредством левитского священства, – ибо с ним сопряжен закон народа, – то какая бы еще нужда была восставать иному священнику по чину Мелхиседека, а не по чину Аарона именоваться?
12Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
12Потому что с переменою священства необходимо быть перемене и закона.
13Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
13Ибо Тот, о Котором говорится сие, принадлежал к иному колену, из которого никто не приступал к жертвеннику.
14Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
14Ибо известно, что Господь наш воссиял из колена Иудина, о котором Моисей ничего не сказал относительно священства.
15Това, [що казваме], става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
15И это еще яснее видно из того , что по подобию Мелхиседека восстает Священник иной,
16Който се установи не по закон, [изразен] в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
16Который таков не по закону заповеди плотской, но по силе жизни непрестающей.
17защото [за Него] свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
17Ибо засвидетельствовано: Ты священник вовек по чинуМелхиседека.
18защото [по тоя начин] се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
18Отменение же прежде бывшей заповеди бывает по причине ее немощи и бесполезности,
19(понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
19ибо закон ничего не довел до совершенства; но вводится лучшая надежда, посредством которой мы приближаемся к Богу.
20И колкото [е важно това, че] Той не [е станал свещеник] без заклеване,
20И как сие было не без клятвы, –
21(защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), [като каза:] Ти си свещеник до века,
21ибо те были священниками без клятвы, а Сей с клятвою, потому что о Нем сказано: клялся Господь, и не раскается: Ты священник вовек по чину Мелхиседека, –
22толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
22то лучшего завета поручителем соделался Иисус.
23При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават [в чина си],
23Притом тех священников было много, потому что смерть не допускала пребывать одному;
24но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.
24а Сей, как пребывающий вечно, имеет и священство непреходящее,
25Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
25посему и может всегда спасать приходящих чрез Него к Богу, будучи всегда жив, чтобы ходатайствовать за них.
26Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
26Таков и должен быть у нас Первосвященник: святой, непричастный злу, непорочный, отделенный от грешников и превознесенный выше небес,
27Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после [за греховете на] людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.
27Который не имеет нужды ежедневно, как те первосвященники, приносить жертвы сперва за свои грехи, потом за грехи народа, ибо Он совершил это однажды, принеся в жертву Себя Самого.
28Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, [поставят] Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.
28Ибо закон поставляет первосвященниками человеков, имеющих немощи; а слово клятвенное, после закона, поставило Сына, на веки совершенного.