¹Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

¹Посему, оставив начатки учения Христова, поспешим ксовершенству; и не станем снова полагать основание обращению от мертвых дел и вере в Бога,

²учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

²учению о крещениях, о возложении рук, о воскресении мертвых и о суде вечном.

³И това ще сторим, ако Бог позволи.

³И это сделаем, если Бог позволит.

⁴Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

⁴Ибо невозможно – однажды просвещенных, и вкусивших дара небесного, и соделавшихся причастниками Духа Святаго,

⁵и са вкусили, колко е добро Божието слово, [още са вкусили] и от великите дела, [които въвеждат] бъдещия век,

⁵и вкусивших благого глагола Божия и сил будущего века,

⁶а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

⁶и отпадших, опять обновлять покаянием, когда они снова распинают в себе Сына Божия и ругаются Ему .

⁷Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

⁷Земля, пившая многократно сходящий на нее дождь и произращающая злак, полезный тем, для которых и возделывается,получает благословение от Бога;

⁸но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

⁸а производящая терния и волчцы негодна и близка к проклятию, которого конец – сожжение.

⁹Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, [нещо], което води към спасението.

⁹Впрочем о вас, возлюбленные, мы надеемся, что вы в лучшем состоянии и держитесь спасения, хотя и говорим так.

¹⁰Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

¹⁰Ибо не неправеден Бог, чтобы забыл дело ваше и труд любви, которую вы оказали во имя Его, послужив и служа святым.

¹¹И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

¹¹Желаем же, чтобы каждый из вас, для совершенной уверенности в надежде, оказывал такую же ревность до конца,

¹²да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните [благословения].

¹²дабы вы не обленились, но подражали тем, которые верою и долготерпением наследуют обетования.

¹³Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

¹³Бог, давая обетование Аврааму, как не мог никем высшим клясться, клялся Самим Собою,

¹⁴"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

¹⁴говоря: истинно благословляя благословлю тебя и размножая размножу тебя.

¹⁵И така, [Авраам], като устоя, получи обещаното.

¹⁵И так Авраам, долготерпев, получил обещанное.

¹⁶Защото [както], човеците се кълнат в някого по-голям [от тях], и клетвата, [дадена] в потвърждение [на думата], туря край на всеки спор между тях,

¹⁶Люди клянутся высшим, и клятва во удостоверение оканчивает всякий спор их.

¹⁷[така] и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹⁷Посему и Бог, желая преимущественнее показать наследникам обетования непреложность Своей воли, употребил в посредство клятву,

¹⁸така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

¹⁸дабы в двух непреложных вещах, в которых невозможно Богу солгать, твердое утешение имели мы, прибегшие взяться запредлежащую надежду,

¹⁹която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

¹⁹которая для души есть как бы якорь безопасный и крепкий, и входит во внутреннейшее за завесу,

²⁰гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

²⁰куда предтечею за нас вошел Иисус, сделавшисьПервосвященником навек по чину Мелхиседека.