¹Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,

¹Когда Я врачевал Израиля, открылась неправда Ефрема и злодействоСамарии: ибо они поступают лживо; и входит вор, и разбойник грабит по улицам.

²Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.

²Не помышляют они в сердце своем, что Я помню все злодеяния их; теперь окружают их дела их; они пред лицем Моим.

³С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.

³Злодейством своим они увеселяют царя и обманами своими – князей.

⁴Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава [огъня] докле се кисне то.

⁴Все они пылают прелюбодейством, как печь, растопленная пекарем, который перестает поджигать ее, когда замесит тесто и оно вскиснет.

⁵На [рождения] ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.

⁵„День нашего царя!" говорят князья, разгоряченные до болезни вином, а он протягивает руку свою к кощунам.

⁶Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.

⁶Ибо они коварством своим делают сердце свое подобным печи: пекарь ихспит всю ночь, а утром она горит, как пылающий огонь.

⁷Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.

⁷Все они распалены, как печь, и пожирают судей своих; все цари ихпадают, и никто из них не взывает ко Мне.

⁸Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.

⁸Ефрем смешался с народами, Ефрем стал, как неповороченный хлеб.

⁹Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.

⁹Чужие пожирали силу его и он не замечал; седина покрыла его, а он не знает.

¹⁰И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.

¹⁰И гордость Израиля унижена в глазах их и при всем том они не обратились к Господу Богу своему и не взыскали Его.

¹¹И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет [за помощ], отиват в Асирия.

¹¹И стал Ефрем, как глупый голубь, без сердца: зовут Египтян, идут в Ассирию.

¹²Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.

¹²Когда они пойдут, Я закину на них сеть Мою; как птиц небесных низвергну их; накажу их, как слышало собрание их.

¹³Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, [и тогава] те говориха лъжи против Мене.

¹³Горе им, что они удалились от Меня; гибель им, что они отпали от Меня! Я спасал их, а они ложь говорили на Меня.

¹⁴И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се [да се молят] за жито и вино, Но пак въстават против Мене.

¹⁴И не взывали ко Мне сердцем своим, когда вопили на ложах своих; собираются из-за хлеба и вина, а от Меня удаляются.

¹⁵При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.

¹⁵Я вразумлял их и укреплял мышцы их, а они умышляли злоепротив Меня.

¹⁶Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им [причини] позор в Египетската земя.

¹⁶Они обращались, но не к Всевышнему, стали – как неверный лук; падут от меча князья их за дерзость языка своего; это будет посмеянием над ними в земле Египетской.