¹Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

¹Вот, Господь опустошает землю и делает ее бесплодною; изменяет вид ее и рассевает живущих на ней.

²И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача [с] лихва, така и на оня, който му дава [с] лихва.

²И что будет с народом, то и со священником; что со слугою, то и с господином его; что со служанкою, то и с госпожею ее; что с покупающим, то и с продающим; что с заемщиком, то и с заимодавцем;что с ростовщиком, то и с дающим в рост.

³Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

³Земля опустошена вконец и совершенно разграблена,ибо Господь изрек слово сие.

⁴Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

⁴Сетует, уныла земля; поникла, уныла вселенная; поникли возвышавшиеся над народом земли.

⁵Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

⁵И земля осквернена под живущими на ней, ибо они преступили законы,изменили устав, нарушили вечный завет.

⁶Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

⁶За то проклятие поедает землю, и несут наказание живущие на ней; за то сожжены обитатели земли, и немного осталось людей.

⁷Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

⁷Плачет сок грозда; болит винограднаялоза; воздыхают все веселившиеся сердцем.

⁸Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

⁸Прекратилось веселье с тимпанами; умолк шум веселящихся; затихли звуки гуслей;

⁹Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

⁹уже не пьют вина с песнями; горька сикера для пьющих ее.

¹⁰Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

¹⁰Разрушен опустевший город, все домы заперты, нельзя войти.

¹¹Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

¹¹Плачут о вине на улицах; помрачилась всякая радость; изгнано всякоевеселие земли.

¹²В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

¹²В городе осталось запустение, и ворота развалились.

¹³Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на [плода паднал при] отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

¹³А посреди земли, между народами, будет то же, что бывает при обивании маслин, при обирании винограда , когда кончена уборка.

¹⁴Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

¹⁴Они возвысят голос свой, восторжествуют в величии Господа, громко будут восклицать с моря.

¹⁵Затова прославете Господа в източните страни, [Прославете] името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

¹⁵Итак славьте Господа на востоке, на островах морских – имя Господа, Бога Израилева.

¹⁶От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

¹⁶От края земли мы слышим песнь: „Слава Праведному!" И сказал я: беда мне, беда мне! увы мне! злодеи злодействуют, и злодействуют злодеи злодейски.

¹⁷Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

¹⁷Ужас и яма и петля для тебя, житель земли!

¹⁸Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

¹⁸Тогда побежавший от крика ужаса упадет в яму; и кто выйдет из ямы, попадет в петлю; ибо окна с небесной высоты растворятся, иоснования земли потрясутся.

¹⁹Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

¹⁹Земля сокрушается, земля распадается, земля сильно потрясена;

²⁰Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

²⁰шатается земля, как пьяный, и качается, как колыбель, и беззаконие ее тяготеет на ней; она упадет, и уже не встанет.

²¹И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

²¹И будет в тот день: посетит Господь воинство выспреннее на высоте и царей земных на земле.

²²И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

²²И будут собраны вместе, как узники, в ров, и будут заключены в темницу, и после многих дней будут наказаны.

²³Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

²³И покраснеет луна, и устыдится солнце, когда Господь Саваоф воцарится на горе Сионе и в Иерусалиме, и пред старейшинами его будет слава.