Bulgarian

Russian 1876

Isaiah

37

1А когато цар Езекия чу [думите му], раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
1Когда услышал это царь Езекия, то разодрал одежды свои и покрылся вретищем, и пошел в дом Господень;
2И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.
2и послал Елиакима, начальника дворца, и Севну писца, и старшихсвященников, покрытых вретищами, к пророку Исаии, сыну Амосову.
3И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
3И они сказали ему: так говорит Езекия: день скорби и наказания ипосрамления день сей, ибо младенцы дошли до отверстия утробы матерней, асилы нет родить.
4Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.
4Может быть, услышит Господь Бог твой слова Рабсака, которого послал царь Ассирийский, господин его, хулить Бога живаго и поносить словами, какие слышал Господь, Бог твой; вознеси же молитву об оставшихся,которые находятся еще в живых.
5И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.
5И пришли слуги царя Езекии к Исаии.
6И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
6И сказал им Исаия: так скажите господину вашему: так говорит Господь: не бойся слов, которые слышал ты, которыми поносили Меня слуги царя Ассирийского.
7Ето, Аз ще туря в него [такъв] дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.
7Вот, Я пошлю в него дух, и он услышит весть, и возвратится в землю свою, и Я поражу его мечом в земле его.
8И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.
8И возвратился Рабсак и нашел царя Ассирийского воюющим против Ливны; ибо он слышал, что тот отошел от Лахиса.
9И [царят] чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу [това], прати посланици до Езекия, казвайки:
9И услышал он о Тиргаке, царе Ефиопском; ему сказали: вот, он вышел сразиться с тобою. Услышав это, он послал послов к Езекии, сказав:
10Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
10так скажите Езекии, царю Иудейскому: пусть не обманывает тебя Богтвой, на Которого ты уповаешь, думая: „не будет отдан Иерусалим в руки царя Ассирийского".
11Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли [на изтребление;] та ти ли ще се избавиш?
11Вот, ты слышал, что сделали цари Ассирийские со всеми землями, положив на них заклятие; ты ли уцелеешь?
12Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
12Боги народов, которых разорили отцы мои, спасли ли их, спасли ли Гозан и Харан, и Рецеф, и сынов Едена, что в Фалассаре?
13Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
13Где царь Емафа и царь Арпада, и царь города Сепарваима, Ены иИввы?
14А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.
14И взял Езекия письмо из руки послов и прочитал его, и пошел в дом Господень, и развернул его Езекия пред лицем Господним;
15И Езекия се помоли пред Господа, като каза:
15и молился Езекия пред лицем Господним и говорил:
16Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.
16Господи Саваоф, Боже Израилев, седящий на Херувимах! Ты один Богвсех царств земли; Ты сотворил небо и землю.
17Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати [тогова] да похули живия Бог.
17Приклони, Господи, ухо Твое и услышь; открой, Господи, очи Твои и воззри, и услышь слова Сеннахирима, который послал поносить Тебя, Бога живаго.
18Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
18Правда, о, Господи! цари Ассирийские опустошили все страны и землиих
19и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
19и побросали богов их в огонь; но это были не боги, а изделие рук человеческих, дерево и камень, потому и истребили их.
20Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият [Бог].
20И ныне, Господи Боже наш, спаси нас от руки его; и узнают все царства земли, что Ты, Господи, Бог один.
21Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: [Чух] това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
21И послал Исаия, сын Амосов, к Езекии сказать: так говорит Господь, Бог Израилев: о чем ты молился Мне против Сеннахирима, царя Ассирийского, –
22Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.
22вот слово, которое Господь изрек о нем: презрит тебя, посмеется надтобою девствующая дочь Сиона, покачает вслед тебя головою дочь Иерусалима.
23Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.
23Кого ты порицал и поносил? и на кого возвысил голос и поднял так высоко глаза твои? на Святаго Израилева.
24Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.
24Чрез рабов твоих ты порицал Господа и сказал: „со множеством колесниц моих я взошел на высоту гор, на ребра Ливана, и срубил рослые кедры его, отличные кипарисы его, и пришел на самую вершину его, в рощу сада его;
25Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.
25и откапывал я, и пил воду; и осушу ступнями ног моих все реки Египетские".
26Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.
26Разве не слышал ты, что Я издавна сделал это, в древние дни предначертал это, а ныне выполнил тем, что ты опустошаешь крепкие города, превращая их в груды развалин?
27Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И [жито] препърлено преди да стане стъбло.
27И жители их сделались маломощны, трепещут и остаются в стыде; они стали как трава на поле и нежная зелень,как порост на кровлях и опаленный хлеб, прежде нежели выколосился.
28Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.
28Сядешь ли ты, выйдешь ли, войдешь ли, Я знаю все, знаю идерзость твою против Меня.
29Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.
29За твою дерзость против Меня и за то, что надмение твое дошло до ушей Моих, Я вложу кольцо Мое в ноздри твои и удила Мои в рот твой, и возвращу тебя назад тою же дорогою,которою ты пришел.
30И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.
30И вот, тебе, Езекия, знамение: ешьте в этот год выросшее от упавшего зерна, и на другой год – самородное; а на третий год сейте и жните, и садите виноградные сады, и ешьте плоды их.
31И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.
31И уцелевший в доме Иудином остаток пустит опять корень внизу и принесет плод вверху,
32Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
32ибо из Иерусалима произойдет остаток, и спасенное – от горы Сиона. Ревность Господа Саваофа соделает это.
33Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,
33Посему так говорит Господь о царе Ассирийском: „не войдет он в этот город и не бросит туда стрелы, и не приступит к нему со щитом, и не насыплет против него вала.
34По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;
34По той же дороге, по которой пришел, возвратится, а в город сей не войдет, говорит Господь.
35Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
35Я буду охранять город сей, чтобы спасти его ради Себяи ради Давида, раба Моего".
36Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.
36И вышел Ангел Господень и поразил в стане Ассирийском сто восемьдесят пять тысяч человек . И встали поутру, и вот, все тела мертвые.
37И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.
37И отступил, и пошел, и возвратился Сеннахирим, царь Ассирийский, и жил в Ниневии.
38А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.
38И когда он поклонялся в доме Нисроха, бога своего, Адрамелех и Шарецер, сыновья его, убили его мечом, а сами убежали в землю Араратскую. И воцарился Асардан, сын его, вместо него.