1В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
1В те дни Езекия заболел смертельно. И пришел к нему пророк Исаия, сын Амосов, и сказал ему: так говорит Господь: сделай завещание для дома твоего, ибо ты умрешь, не выздоровеешь.
2Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:
2Тогда Езекия отворотился лицем к стене и молился Господу, говоря:
3Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
3„о, Господи! вспомни, что я ходил пред лицем Твоим верно и с преданным Тебе сердцем и делал угодное в очах Твоих". И заплакал Езекия сильно.
4Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:
4И было слово Господне к Исаии, и сказано:
5Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.
5пойди и скажи Езекии: так говорит Господь, БогДавида, отца твоего: Я услышал молитву твою, увидел слезы твои, и вот, Я прибавлю к дням твоим пятнадцать лет,
6И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.
6и от руки царя Ассирийского спасу тебя и город сей и защищу городсей.
7И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:
7И вот тебе знамение от Господа, что Господь исполнит слово, которое Он изрек.
8ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.
8Вот, я возвращу назад на десять ступеней солнечную тень, которая прошла по ступеням Ахазовым. И возвратилось солнце на десять ступеней по ступеням, по которым оно сходило.
9Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:
9Молитва Езекии, царя Иудейского, когда он болен был и выздоровел от болезни:
10Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.
10„Я сказал в себе: в преполовение дней моих должен я идти во врата преисподней; я лишен остатка лет моих.
11Рекох: Няма да видя [вече] Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека [Като съм] между ония, които престанаха да живеят.
11Я говорил: не увижу я Господа, Господа на земле живых; не увижу больше человека между живущими в мире;
12Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
12жилище мое снимается с места иуносится от меня, как шалаш пастушеский; я должен отрезать подобно ткачу жизнь мою; Он отрежет меня от основы; день и ночь я ждал, что Ты пошлешь мне кончину.
13Успокоявах се до сутринта; [но] той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
13Я ждал до утра; подобно льву, Он сокрушал все кости мои; день иночь я ждал, что Ты пошлешь мне кончину.
14Като ластовица [или] жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха [от гледане] нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.
14Как журавль, как ласточка издавал я звуки, тосковал как голубь; уныло смотрели глаза мои к небу: Господи! тесно мне; спаси меня.
15Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
15Что скажу я? Он сказал мне, Он и сделал. Тихо буду проводить все годы жизни моей, помня горесть души моей.
16Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.
16Господи! так живут, и во всем этом жизнь моего духа; Ты исцелишь меня, даруешь мне жизнь.
17Ето, [излезе за моя] мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
17Вот, во благо мне была сильная горесть, и Ты избавил душу мою от рва погибели, бросил все грехи мои за хребет Свой.
18Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.
18Ибо не преисподняя славит Тебя, не смерть восхваляет Тебя, не нисшедшие в могилу уповают на истину Твою.
19Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата [си] Твоята вярност.
19Живой, только живой прославит Тебя, как я ныне: отец возвестит детям истину Твою.
20Господ е [близо] да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.
20Господь спасет меня; и мы во все дни жизни нашей со звуками струн моих будем воспевать песни в доме Господнем".
21А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и [царят] ще оздравее.
21И сказал Исаия: пусть принесут пласт смокв и обложат им нарыв; и он выздоровеет.
22Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?
22А Езекия сказал: какое знамение, что я буду ходить в дом Господень?