¹Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

¹Утешайте, утешайте народ Мой, говорит Бог ваш;

²Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно [наказание] за всичките си грехове.

²говорите к сердцу Иерусалима и возвещайте ему, что исполнилось времяборьбы его, что за неправды его сделано удовлетворение, ибо он от рукиГосподней принял вдвое за все грехи свои.

³Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

³Глас вопиющего в пустыне: приготовьте путь Господу, прямыми сделайте в степи стези Богу нашему;

⁴Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите [места] ще станат прави, И неравните места поле;

⁴всякий дол да наполнится, и всякая гора и холм да понизятся, кривизны выпрямятся и неровные пути сделаются гладкими;

⁵И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

⁵и явится слава Господня, и узрит всякая плоть спасение Божие; ибо уста Господни изрекли это.

⁶Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

⁶Голос говорит: возвещай! И сказал: что мне возвещать? Всякая плоть – трава, и вся красота ее – как цвет полевой.

⁷Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

⁷Засыхает трава, увядает цвет, когда дунет на него дуновение Господа: так и народ – трава.

⁸Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

⁸Трава засыхает, цвет увядает, а слово Бога нашего пребудет вечно.

⁹Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

⁹Взойди на высокую гору, благовествующий Сион! возвысь с силою голос твой, благовествующий Иерусалим! возвысь, не бойся; скажи городам Иудиным: вот Бог ваш!

¹⁰Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¹⁰Вот, Господь Бог грядет с силою, и мышца Его со властью. Вот, награда Его с Ним и воздаяние Его пред лицем Его.

¹¹Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

¹¹Как пастырь Он будет пасти стадо Свое; агнцев будет брать на руки и носить на груди Своей, и водить дойных.

¹²Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¹²Кто исчерпал воды горстью своею и пядью измерил небеса, и вместил в меру прах земли, и взвесил на весах горы и на чашах весовых холмы?

¹³Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¹³Кто уразумел дух Господа, и был советником у Него и учил Его?

¹⁴С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¹⁴С кем советуется Он, и кто вразумляет Его и наставляет Его на путь правды, и учит Его знанию, и указывает Ему путь мудрости?

¹⁵Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

¹⁵Вот народы – как капля из ведра, и считаются как пылинка на весах. Вот, острова как порошинку поднимает Он.

¹⁶Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

¹⁶И Ливана недостаточно для жертвенного огня, и животных на нем – для всесожжения.

¹⁷Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

¹⁷Все народы пред Ним как ничто, – менее ничтожества и пустоты считаются у Него.

¹⁸И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¹⁸Итак кому уподобите вы Бога? И какое подобие найдете Ему?

¹⁹Кумирът ли? - Художникът [го е излял, ]И златарят го обковава със злато И лее [за него] сребърни верижки;

¹⁹Идола выливает художник, и золотильщик покрывает его золотом и приделывает серебряные цепочки.

²⁰Който е твърде сиромах та [да принесе] принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

²⁰А кто беден для такого приношения, выбирает негниющее дерево, приискивает себе искусного художника, чтобы сделать идола,который стоял бы твердо.

²¹Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

²¹Разве не знаете? разве вы не слышали? разве вам не говорено было от начала? разве выне уразумели из оснований земли?

²²Онзи, Който седи над кръга на земята, [Пред Когото] жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

²²Он есть Тот, Который восседает над кругом земли, и живущие на ней – как саранча пред Ним ; Он распростер небеса, как тонкую ткань, и раскинул их, какшатер для жилья.

²³Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

²³Он обращает князей в ничто, делает чем-то пустым судей земли.

²⁴Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

²⁴Едва они посажены, едва посеяны, едва укоренился в земле ствол их,и как только Он дохнул на них, они высохли, и вихрь унес их, как солому.

²⁵И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

²⁵Кому же вы уподобите Меня и с кем сравните? говорит Святый.

²⁶Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия [светила], И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно [от тях] не липсва.

²⁶Поднимите глаза ваши на высоту небес и посмотрите, кто сотворил их? Кто выводит воинство их счетом? Он всех их называет по имени: по множеству могущества и великой силе у Него ничто не выбывает.

²⁷Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

²⁷Как же говоришь ты, Иаков, и высказываешь, Израиль: „путь мой сокрыт от Господа, и дело мое забыто у Бога моего"?

²⁸Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

²⁸Разве ты не знаешь? разве ты не слышал, что вечный Господь Бог, сотворивший концы земли, не утомляется и не изнемогает? разум Его неисследим.

²⁹Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

²⁹Он дает утомленному силу, и изнемогшему дарует крепость.

³⁰Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

³⁰Утомляются и юноши и ослабевают, и молодые люди падают,

³¹Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

³¹а надеющиеся на Господа обновятся в силе: поднимут крылья, как орлы, потекут – и не устанут, пойдут – и не утомятся.