¹Мълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.

¹Умолкните предо Мною, острова, и народы да обновят свои силы; пусть они приблизятся и скажут: „станем вместе на суд".

²Кой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.

²Кто воздвиг от востока мужа правды, призвал его следовать за собою, предал ему народы и покорил царей? Он обратил их мечом его в прах, луком его в солому, разносимую ветром.

³Погонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.

³Он гонит их, идет спокойно дорогою, по которой никогда не ходил ногами своими.

⁴Кой издействува и извърши това, Като повика [още] в началото [бъдещите] родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.

⁴Кто сделал и совершил это? Тот, Кто от начала вызывает роды; Я –Господь первый, и в последних – Я тот же.

⁵Островите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.

⁵Увидели острова и ужаснулись, концы земли затрепетали. Они сблизились и сошлись;

⁶Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!

⁶каждый помогает своему товарищу и говорит своему брату: „крепись!"

⁷И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.

⁷Кузнец ободряет плавильщика, разглаживающий листы молотом – кующего на наковальне, говоря о спайке: „хороша"; и укрепляет гвоздями, чтобы было твердо.

⁸Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,

⁸А ты, Израиль, раб Мой, Иаков, которого Я избрал, семя Авраама, друга Моего, –

⁹Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,

⁹ты, которого Я взял от концов земли и призвал от краев ее, и сказал тебе: „ты Мой раб, Я избрал тебя и не отвергну тебя":

¹⁰Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,

¹⁰не бойся, ибо Я с тобою; не смущайся, ибо Я Бог твой; Я укреплю тебя, и помогу тебе, и поддержу тебя десницею правды Моей.

¹¹Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.

¹¹Вот, в стыде и посрамлении останутся все, раздраженные против тебя; будут как ничто и погибнут препирающиеся с тобою.

¹²Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.

¹²Будешь искать их, и не найдешь их, враждующих противтебя; борющиеся с тобою будут как ничто, совершенно ничто;

¹³Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.

¹³ибо Я Господь, Бог твой; держу тебя за правую руку твою, говорю тебе: „не бойся, Я помогаю тебе".

¹⁴Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.

¹⁴Не бойся, червь Иаков, малолюдный Израиль, – Я помогаю тебе,говорит Господь и Искупитель твой, Святый Израилев.

¹⁵Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;

¹⁵Вот, Я сделал тебя острым молотилом, новым, зубчатым; ты будешь молотить и растирать горы, и холмы сделаешь, как мякину.

¹⁶Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.

¹⁶Ты будешь веять их, и ветер разнесет их, и вихрь развеет их; а ты возрадуешься о Господе, будешь хвалиться Святым Израилевым.

¹⁷[Когато] сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.

¹⁷Бедные и нищие ищут воды, и нет ее ; язык их сохнет от жажды: Я, Господь, услышу их, Я, Бог Израилев, не оставлю их.

¹⁸Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.

¹⁸Открою на горах реки и среди долин источники; пустыню сделаю озером и сухую землю – источниками воды;

¹⁹В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,

¹⁹посажу в пустыне кедр, ситтим и мирту и маслину; насажу в степи кипарис, явор и бук вместе,

²⁰За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.

²⁰чтобы увидели и познали, и рассмотрели и уразумели, что рука Господня соделала это, и Святый Израилев сотворил сие.

²¹Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.

²¹Представьте дело ваше, говорит Господь; приведите ваши доказательства, говорит Царь Иакова.

²²Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, [кажете] какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,

²²Пусть они представят и скажут нам, что произойдет; пусть возвестятчто-либо прежде, нежели оно произошло, и мы вникнем умом своим и узнаем, как оно кончилось, или пусть предвозвестят нам о будущем.

²³Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте [някакво] добро или [някакво] зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.

²³Скажите, что произойдет в будущем, и мы будем знать, что вы боги, или сделайте что-нибудь, доброе ли, худое ли, чтобы мы изумились и вместе с вами увидели.

²⁴Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.

²⁴Но вы ничто, и дело ваше ничтожно; мерзость тот, кто избирает вас.

²⁵Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.

²⁵Я воздвиг его от севера, и он придет; от восхода солнца будет призывать имя Мое и попирать владык, как грязь, и топтать, как горшечник глину.

²⁶Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: [Той има право?] Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.

²⁶Кто возвестил об этом изначала, чтобы нам знать, и задолго пред тем, чтобы нам можно было сказать: „правда"? Но никто не сказал, никто не возвестил, никто не слыхал слов ваших.

²⁷Пръв [Аз рекох] на Сиона: Ето [ги]! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.

²⁷Я первый сказал Сиону: „вот оно!" и дал Иерусалиму благовестника.

²⁸Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.

²⁸Итак Я смотрел, и не было никого, и между ними не нашлось советника, чтоб Я мог спросить их, и они дали ответ.

²⁹Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.

²⁹Вот, все они ничто, ничтожны и дела их; ветер и пустота истуканы их.