¹Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

¹Иаков, раб Бога и Господа Иисуса Христа, двенадцати коленам, находящимся в рассеянии, – радоваться.

²Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

²С великою радостью принимайте, братия мои, когда впадаете в различные искушения,

³като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

³зная, что испытание вашей веры производит терпение;

⁴А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁴терпение же должно иметь совершенное действие, чтобы вы были совершенны во всей полноте, без всякого недостатка.

⁵Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁵Если же у кого из вас недостает мудрости, да просит у Бога, дающего всем просто и без упреков, – и дастся ему.

⁶Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁶Но да просит с верою, нимало не сомневаясь, потому что сомневающийся подобен морской волне, ветром поднимаемой и развеваемой.

⁷Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁷Да не думает такой человек получить что-нибудь отГоспода.

⁸понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁸Человек с двоящимися мыслями не тверд во всех путях своих.

⁹Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

⁹Да хвалится брат униженный высотою своею,

¹⁰а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹⁰а богатый – унижением своим, потому что он прейдет, как цвет на траве.

¹¹Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹¹Восходит солнце, настает зной, и зноем иссушает траву, цвет ее опадает, исчезает красота вида ее; такувядает и богатый в путях своих.

¹²Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

¹²Блажен человек, который переносит искушение, потому что, быв испытан, он получит венец жизни, который обещал Господь любящим Его.

¹³Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

¹³В искушении никто не говори: Бог меняискушает; потому что Бог не искушается злом и Самне искушает никого,

¹⁴А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁴но каждый искушается, увлекаясь и обольщаясь собственною похотью;

¹⁵и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

¹⁵похоть же, зачав, рождает грех, а сделанный грех рождает смерть.

¹⁶Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

¹⁶Не обманывайтесь, братия мои возлюбленные.

¹⁷Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

¹⁷Всякое даяние доброе и всякий дар совершенный нисходит свыше, от Отца светов, у Которого нет изменения и ни тени перемены.

¹⁸От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

¹⁸Восхотев, родил Он нас словом истины, чтобы нам быть некоторым начатком Его созданий.

¹⁹Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

¹⁹Итак, братия мои возлюбленные, всякий человек да будет скор на слышание, медлен на слова, медлен на гнев,

²⁰защото човешкият гняв не върши Божията правда.

²⁰ибо гнев человека не творит правды Божией.

²¹Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

²¹Посему, отложив всякую нечистоту и остаток злобы, вкротости примите насаждаемое слово, могущее спасти вашидуши.

²²Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

²²Будьте же исполнители слова, а не слышатели только,обманывающие самих себя.

²³Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

²³Ибо, кто слушает слово и не исполняет, тот подобен человеку, рассматривающему природные черты лица своего в зеркале:

²⁴понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

²⁴он посмотрел на себя, отошел и тотчас забыл, каков он.

²⁵Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

²⁵Но кто вникнет в закон совершенный, закон свободы, и пребудет в нем, тот, будучи не слушателем забывчивым, но исполнителем дела, блажен будет в своем действии.

²⁶Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁶Если кто из вас думает, что он благочестив, и не обуздывает своего языка, но обольщает свое сердце, у того пустое благочестие.

²⁷Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.

²⁷Чистое и непорочное благочестие пред Богом и Отцем есть то, чтобы призирать сирот и вдов в их скорбях и хранить себя неоскверненным от мира.