¹Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

¹Братия мои! имейте веру в Иисуса Христа нашего Господа славы, не взирая на лица.

²Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

²Ибо, если в собрание ваше войдет человек с золотым перстнем, в богатой одежде, войдет же и бедный в скудной одежде,

³и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

³и вы, смотря на одетого в богатую одежду, скажете ему: тебе хорошо сесть здесь, а бедному скажете: ты стань там, или садись здесь, у ног моих, –

⁴не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

⁴то не пересуживаете ли вы в себе и не становитесь лисудьями с худыми мыслями?

⁵Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

⁵Послушайте, братия мои возлюбленные: не бедных ли мира избрал Бог быть богатыми верою и наследниками Царствия, которое Он обещал любящим Его?

⁶А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

⁶А вы презрели бедного. Не богатые ли притесняют вас, и не они ли влекут вас в суды?

⁷Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

⁷Не они ли бесславят доброе имя, которым вы называетесь?

⁸Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

⁸Если вы исполняете закон царский, по Писанию: возлюбиближнего твоего, как себя самого, – хорошо делаете.

⁹Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

⁹Но если поступаете с лицеприятием, то грех делаете, и перед законом оказываетесь преступниками.

¹⁰Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно [нещо], бива виновен във всичко.

¹⁰Кто соблюдает весь закон и согрешит в одном чем-нибудь, тот становится виновным во всем.

¹¹Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

¹¹Ибо Тот же, Кто сказал: не прелюбодействуй, сказал и: не убей; посему, если ты не прелюбодействуешь, но убьешь, то ты также преступник закона.

¹²Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

¹²Так говорите и так поступайте, как имеющие быть судимы по закону свободы.

¹³Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

¹³Ибо суд без милости не оказавшему милости; милость превозносится над судом.

¹⁴Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

¹⁴Что пользы, братия мои, если кто говорит, что он имеет веру, а дел не имеет? может ли этавера спасти его?

¹⁵Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

¹⁵Если брат или сестра наги и не имеют дневного пропитания,

¹⁶и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

¹⁶а кто-нибудь из вас скажет им: „идите с миром, грейтесь и питайтесь", но не даст им потребного для тела: что пользы?

¹⁷Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁷Так и вера, если не имеет дел, мертва сама по себе.

¹⁸Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако [можеш], покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

¹⁸Но скажет кто-нибудь: „ты имеешь веру, а я имею дела": покажи мне веру твою бездел твоих, а я покажу тебе веру мою из дел моих.

¹⁹Ти вярваш, че има [само] един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

¹⁹Ты веруешь, что Бог един: хорошо делаешь; и бесы веруют, и трепещут.

²⁰Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

²⁰Но хочешь ли знать, неосновательный человек, что вера без дел мертва?

²¹Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

²¹Не делами ли оправдался Авраам, отец наш, возложив на жертвенник Исаака, сына своего?

²²Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

²²Видишь ли, что вера содействовала делам его, и делами вера достигла совершенства?

²³и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

²³И исполнилось слово Писания: „веровал Авраам Богу, и это вменилось ему в праведность, и он наречен другом Божиим".

²⁴Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

²⁴Видите ли, что человек оправдывается делами, а не верою только?

²⁵Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

²⁵Подобно и Раав блудница не делами ли оправдалась,приняв соглядатаев и отпустив их другим путем?

²⁶Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

²⁶Ибо, как тело без духа мертво, так и вера без дел мертва.