¹Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

¹Братия мои! не многие делайтесь учителями, зная, что мы подвергнемся большему осуждению,

²Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

²ибо все мы много согрешаем. Кто не согрешает в слове, тот человек совершенный, могущий обуздать и все тело.

³Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

³Вот, мы влагаем удила в рот коням, чтобы они повиновались нам, и управляем всем телом их.

⁴Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

⁴Вот, и корабли, как ни велики они и как ни сильными ветрами носятся, небольшим рулем направляются, куда хочет кормчий;

⁵Така и езикът е малка част [от тялото], но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

⁵так и язык – небольшой член, но много делает. Посмотри, небольшой огонь как много вещества зажигает!

⁶И езикът, тоя [цял] свят от нечестие, е огън. Между нашите [телесни] части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, [ни], а [сам] той се запалва от пъкъла.

⁶И язык – огонь, прикраса неправды; язык в таком положении находится между членами нашими, что оскверняет все тело и воспаляет круг жизни, будучи сам воспаляем от геенны.

⁷Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

⁷Ибо всякое естество зверей и птиц, пресмыкающихся и морских животных укрощается и укрощено естеством человеческим,

⁸но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен [е] със смъртоносна отрова.

⁸а язык укротить никто из людей не может: это – неудержимое зло; он исполнен смертоносного яда.

⁹С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

⁹Им благословляем Бога и Отца, и им проклинаем человеков, сотворенных по подобию Божию.

¹⁰От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

¹⁰Из тех же уст исходит благословение ипроклятие: не должно, братия мои, сему так быть.

¹¹Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

¹¹Течет ли из одного отверстия источника сладкая игорькая вода ?

¹²Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също [не може] солена вода да дава сладка.

¹²Не может, братия мои, смоковница приносить маслины или виноградная лоза смоквы. Также и один источник не может изливать соленую и сладкую воду.

¹³Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¹³Мудр ли и разумен кто из вас, докажи это на самомделе добрым поведением с мудрою кротостью.

¹⁴Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

¹⁴Но если в вашем сердце вы имеете горькую зависть и сварливость, то не хвалитесь и не лгите на истину.

¹⁵Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

¹⁵Это не есть мудрость, нисходящая свыше, но земная, душевная, бесовская,

¹⁶защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

¹⁶ибо где зависть и сварливость, там неустройство и все худое.

¹⁷Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

¹⁷Но мудрость, сходящая свыше, во-первых, чиста, потом мирна, скромна, послушлива, полна милосердия и добрых плодов, беспристрастна и нелицемерна.

¹⁸А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

¹⁸Плод же правды в мире сеется у тех, которые хранят мир.