¹Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

¹Слушайте слово, которое Господь говорит вам, дом Израилев.

²Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

²Так говорит Господь: не учитесь путям язычников и не страшитесь знамений небесных, которых язычники страшатся.

³Защото обичаите на племената са суетни; Понеже [само] дърво [е] това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

³Ибо уставы народов – пустота: вырубают дерево в лесу, обделываютего руками плотника при помощи топора,

⁴Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

⁴покрывают серебром и золотом, прикрепляют гвоздями и молотом, чтобыне шаталось.

⁵Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат [някакво] зло, Нито им е [възможно] да докарат [някакво] добро.

⁵Они – как обточенный столп, и не говорят; их носят, потому что ходить не могут. Не бойтесь их, ибо они не могут причинить зла, но и добра делать не в силах.

⁶Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

⁶Нет подобного Тебе, Господи! Ты велик, и имя Твое велико могуществом.

⁷Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що [мъдростта] им владее, няма подобен на Тебе.

⁷Кто не убоится Тебя, Царь народов? ибо Тебе единому принадлежит это; потому что между всеми мудрецами народов и во всех царствах их нет подобного Тебе.

⁸Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението [им]; то е само дърво.

⁸Все до одного они бессмысленны и глупы; пустое учение – это дерево.

⁹Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

⁹Разбитое в листы серебро привезено из Фарсиса, золото – из Уфаза, дело художника и рук плавильщика; одежда на них – гиацинт и пурпур: все это – дело людей искусных.

¹⁰Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

¹⁰А Господь Бог есть истина; Он есть Бог живый и Царь вечный. От гнева Его дрожит земля, и народы не могут выдержать негодования Его.

¹¹(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

¹¹Так говорите им: боги, которые не сотворили неба и земли, исчезнут с земли и из-под небес.

¹²Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

¹²Он сотворил землю силою Своею, утвердил вселенную мудростью Своеюи разумом Своим распростер небеса.

¹³Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

¹³По гласу Его шумят воды на небесах, и Он возводит облака от краев земли, творит молнии среди дождя и изводит ветер из хранилищ Своих.

¹⁴Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

¹⁴Безумствует всякий человек в своем знании, срамит себя всякий плавильщик истуканом своим , ибо выплавленное им есть ложь, и нет в нем духа.

¹⁵Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

¹⁵Это совершенная пустота, дело заблуждения; во время посещения их они исчезнут.

¹⁶[Оня, който е] делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

¹⁶Не такова, как их, доля Иакова; ибо Бог его есть Творец всего, и Израиль есть жезл наследия Его; имя Его – Господь Саваоф.

¹⁷Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

¹⁷Убирай с земли имущество твое, имеющая сидеть в осаде;

¹⁸Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват [злото].

¹⁸ибо так говорит Господь: вот, Я выброшу жителей сей земли на сей раз и загоню их в тесное место, чтобы схватили их.

¹⁹Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

¹⁹Горе мне в моем сокрушении; мучительна рана моя, но я говорю сам в себе: „подлинно, это моя скорбь, и я буду нести ее;

²⁰Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

²⁰шатер мой опустошен, и все веревки мои порваны; дети мои ушли от меня, и нет их: некому уже раскинуть шатра моего и развесить ковров моих,

²¹Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

²¹ибо пастыри сделались бессмысленными и не искали Господа, а потому они и поступали безрассудно, и все стадо их рассеяно".

²²Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

²²Несется слух: вот он идет, и большой шум от страны северной, чтобыгорода Иудеи сделать пустынею, жилищем шакалов.

²³Господи, познавам, че пътят на човека не [зависи] от него; Не е [дадено] на човека, който ходи, да управя стъпките си.

²³Знаю, Господи, что не в воле человека путь его, что не во власти идущего давать направление стопам своим.

²⁴Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

²⁴Наказывай меня, Господи, но по правде, не во гневе Твоем, чтобы не умалить меня.

²⁵Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.

²⁵Излей ярость Твою на народы, которые не знают Тебя, и на племена, которые не призывают имени Твоего; ибо они съели Иакова, пожрали его и истребили его, и жилище его опустошили.