¹Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

¹Слово, которое было к Иеремии от Господа:

²Слушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш:

²слушайте слова завета сего и скажите мужам Иуды и жителям Иерусалима;

³Така казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет,

³и скажи им: так говорит Господь, Бог Израилев: проклят человек, который не послушает слов завета сего,

⁴който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия [думи] според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог,

⁴который Я заповедал отцам вашим, когда вывел их из земли Египетской,из железной печи, сказав: „слушайтесь гласа Моего и делайте все, что Язаповедаю вам, – и будете Моим народом, и Я буду вашим Богом,

⁵за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както [я изпълнявам] днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!

⁵чтобы исполнить клятву, которою Я клялся отцам вашим – дать им землю, текущую молоком и медом, как это ныне". И отвечал я, сказав: аминь, Господи!

⁶И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги.

⁶И сказал мне Господь: провозгласи все сии слова в городах Иуды и наулицах Иерусалима и скажи: слушайте слова завета сего и исполняйте их.

⁷Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах казвайки: Слушайте гласа Ми.

⁷Ибо отцов ваших Я увещевал постоянно с того дня, как вывел их из земли Египетской, до сего дня; увещевал их с раннего утра, говоря: „слушайтесь гласа Моего".

⁸Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.

⁸Но они не слушались и не приклоняли уха своего, а ходили каждый поупорству злого сердца своего: поэтому Я навел на них все сказанное в завете сем, который Я заповедал им исполнять, а они не исполняли.

⁹И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители.

⁹И сказал мне Господь: есть заговор между мужами Иуды и жителями Иерусалима:

¹⁰Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им.

¹⁰они опять обратились к беззакониям праотцев своих,которые отреклись слушаться слов Моих и пошли вослед чужих богов, служа им. Дом Израиля и дом Иуды нарушили завет Мой,который Я заключил с отцами их.

¹¹Затова, така казва Господ: Ето, ще докарам зло върху тях, От което не ще могат да избягнат; И ще извикат към Мене, - Но няма да ги послушам.

¹¹Посему так говорит Господь: вот, Я наведу на них бедствие, от которого они не могут избавиться, и когда воззовут ко Мне, не услышу их.

¹²Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат към боговете, на които кадят: Но те няма никак да ги спасят Във време на бедствието им.

¹²Тогда города Иуды и жители Иерусалима пойдут и воззовут к богам, которым они кадят; но они нисколько не помогут им во время бедствия их.

¹³Защото, колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо, - Олтари, за да кадите на Ваала.

¹³Ибо сколько у тебя городов, столько и богов у тебя, Иуда, и сколько улиц в Иерусалиме, столько вы наставили жертвенников постыдному, жертвенников для каждения Ваалу.

¹⁴Затова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето бедствие.

¹⁴Ты же не проси за этот народ и не возноси за них молитвы и прошений; ибо Я не услышу, когда они будут взывать ко Мне в бедствии своем.

¹⁵Какво [право] има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина, И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло, тогава се веселиш.

¹⁵Что возлюбленному Моему в доме Моем, когда в нем совершаются многие непотребства? и священные мяса не помогут тебе, когда, делая зло, ты радуешься.

¹⁶Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

¹⁶Зеленеющею маслиною, красующеюся приятными плодами, именовал тебяГосподь. А ныне, при шуме сильного смятения, Он воспламенил огонь вокруг нее, и сокрушились ветви ее.

¹⁷Защото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала.

¹⁷Господь Саваоф, Который насадил тебя, изрек на тебя злое за зло дома Израилева и дома Иудина, которое они причинили себе тем, что подвигли Меня на гнев каждением Ваалу.

¹⁸Но Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им.

¹⁸Господь открыл мне, и я знаю; Ты показал мне деяния их.

¹⁹Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, [казвайки]: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

¹⁹А я, как кроткий агнец, ведомый на заклание, и не знал, что онисоставляют замыслы против меня, говоря : „положим ядовитое дерево в пищу его и отторгнем его от земли живых, чтобы и имя его более не упоминалось".

²⁰Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си.

²⁰Но, Господи Саваоф, Судия праведный, испытующий сердца и утробы! дай увидеть мне мщение Твое над ними, ибо Тебе ввериля дело мое.

²¹Затова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат [да отнемат] живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш от ръцете ни, -

²¹Посему так говорит Господь о мужах Анафофа, ищущих души твоей иговорящих: „не пророчествуй во имя Господа, чтобы не умереть тебе от рук наших";

²²Прочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

²²посему так говорит Господь Саваоф: вот, Я посещу их: юноши их умрут от меча; сыновья их и дочери их умрут от голода.

²³И няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже В годината, когато ги накажа.

²³И остатка не будет от них; ибо Я наведу бедствие на мужей Анафофа в год посещения их.