¹Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

¹Бегите, дети Вениаминовы, из среды Иерусалима, и в Фекое трубите трубою и дайте знать огнем в Бефкареме, ибо от северапоявляется беда и великая гибель.

²Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

²Разорю Я дочь Сиона, красивую и изнеженную.

³Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

³Пастухи со своими стадами придут к ней, раскинут палатки вокруг нее; каждый будет пасти свой участок.

⁴[Ще извикат]: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

⁴Приготовляйте против нее войну; вставайте и пойдем в полдень. Горе нам! день уже склоняется, распростираются вечерние тени.

⁵Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

⁵Вставайте, пойдем и ночью, и разорим чертоги ее!

⁶Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

⁶Ибо так говорит Господь Саваоф: рубите дерева и делайте насыпь против Иерусалима: этот город должен быть наказан; в нем всякое угнетение.

⁷Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

⁷Как источник извергает из себя воду, так он источает из себя зло: в нем слышно насилие и грабительство, пред лицем Моим всегда обиды и раны.

⁸Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

⁸Вразумись, Иерусалим, чтобы душа Моя не удалилась от тебя, чтоб Я не сделал тебя пустынею, землею необитаемою.

⁹Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

⁹Так говорит Господь Саваоф: до конца доберут остаток Израиля, как виноград; работай рукою твоею, как обиратель винограда, наполняя корзины.

¹⁰Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

¹⁰К кому мне говорить и кого увещевать, чтобы слушали? Вот, ухо у них необрезанное, и они не могут слушать; вот, слово Господне у них в посмеянии; оно неприятно им.

¹¹Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

¹¹Поэтому я преисполнен яростью Господнею, не могу держать ее в себе; изолью ее на детей на улице и на собрание юношей; взяты будут муж с женою, пожилой с отжившим лета.

¹²Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на [тая] страна, казва Господ;

¹²И домы их перейдут к другим, равно поля и жены; потому что Я простру руку Мою на обитателей сей земли, говорит Господь.

¹³Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

¹³Ибо от малого до большого, каждый из них предан корысти, и от пророка до священника– все действуют лживо;

¹⁴Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.

¹⁴врачуют раны народа Моего легкомысленно, говоря: „мир! мир!", а мира нет.

¹⁵Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

¹⁵Стыдятся ли они, делая мерзости? нет, нисколько не стыдятся и не краснеют. За то падут между падшими, и во время посещения Моего будут повержены, говорит Господь.

¹⁶Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим [в него].

¹⁶Так говорит Господь: остановитесь на путях ваших и рассмотрите, ирасспросите о путях древних, где путь добрый, и идите по нему, и найдете покой душам вашим. Но они сказали: „не пойдем".

¹⁷Поставих и пазачи над вас [Та казах]: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.

¹⁷И поставил Я стражей над вами, сказав : „слушайте звука трубы". Но они сказали: „не будем слушать".

¹⁸Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

¹⁸Итак слушайте, народы, и знай, собрание, что с ними будет.

¹⁹Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,

¹⁹Слушай, земля: вот, Я приведу на народ сей пагубу, плод помыслов их; ибо они слов Моих не слушали и закон Мой отвергли.

²⁰Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

²⁰Для чего Мне ладан, который идет из Савы, и благовонный тростник из дальней страны? Всесожжения ваши неугодны, и жертвы ваши неприятны Мне.

²¹Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат [заедно].

²¹Посему так говорит Господь: вот, Я полагаю пред народом сим преткновения, и преткнутся о них отцы и дети вместе, сосед и друг его, и погибнут.

²²Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

²²Так говорит Господь: вот, идет народ от страны северной, и народ великий поднимается от краев земли;

²³Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

²³держат в руках лук и копье; они жестоки и немилосерды, голос ихшумит, как море, и несутся на конях, выстроены, как один человек, чтобысразиться с тобою, дочь Сиона.

²⁴[Откакто] сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

²⁴Мы услышали весть о них, и руки у нас опустились, скорбь объяла нас, муки, как женщину в родах.

²⁵Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

²⁵Не выходите в поле и не ходите по дороге, ибо меч неприятелей, ужас со всех сторон.

²⁶Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

²⁶Дочь народа моего! опояшь себя вретищем и посыпь себя пеплом;сокрушайся, как бы о смерти единственного сына, горько плачь; ибо внезапно придет на нас губитель.

²⁷Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

²⁷Башнею поставил Я тебя среди народа Моего, столпом, чтобы ты знал и следил путь их.

²⁸Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

²⁸Все они – упорные отступники, живут клеветою; это медь и железо, – все они развратители.

²⁹Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.

²⁹Раздувальный мех обгорел, свинец истлел от огня: плавильщик плавил напрасно, ибо злые не отделились;

³⁰Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.

³⁰отверженным серебром назовут их, ибо Господь отверг их.