¹Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

¹Слово, которое было к Иеремии от Господа:

²Застани в портата на дома Господен Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти за да се преклоните Господу.

²стань во вратах дома Господня и провозгласи там слово сие и скажи: слушайте слово Господне, все Иудеи, входящие сими вратами на поклонение Господу.

³Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.

³Так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: исправьте пути ваши и деяния ваши, и Я оставлю вас жить на сем месте.

⁴Не уповавайте на лъжливи думи та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.

⁴Не надейтесь на обманчивые слова: „здесь храм Господень, храм Господень, храм Господень".

⁵Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

⁵Но если совсем исправите пути ваши и деяния ваши, если будете верно производить суд между человеком и соперником его,

⁶Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

⁶не будете притеснять иноземца, сироты и вдовы, ипроливать невинной крови на месте сем, и не пойдете во след иных богов на беду себе, –

⁷Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите ви от века и до века.

⁷то Я оставлю вас жить на месте сем, на этой земле, которую дал отцам вашим в роды родов.

⁸Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.

⁸Вот, вы надеетесь на обманчивые слова, которые не принесут вам пользы.

⁹Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали.

⁹Как! вы крадете, убиваете и прелюбодействуете, и клянетесь во лжи и кадите Ваалу, и ходите во след иных богов, которых вы не знаете,

¹⁰Дохождате ли [после] да стоите пред Мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?

¹⁰и потом приходите и становитесь пред лицем Моим в доме сем, над которым наречено имя Мое, и говорите: „мы спасены", чтобы впредь делать все эти мерзости.

¹¹Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

¹¹Не соделался ли вертепом разбойников в глазах ваших дом сей, над которым наречено имя Мое? Вот, Я видел это, говорит Господь.

¹²Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името Си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля.

¹²Пойдите же на место Мое в Силом, где Я прежде назначил пребывать имени Моему, и посмотрите, что сделал Я с ним за нечестие народа Моего Израиля.

¹³И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;

¹³И ныне, так как вы делаете все эти дела, говорит Господь, и Я говорил вам с раннего утра, а вы не слушали, и звал вас, а вы неотвечали, –

¹⁴Затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.

¹⁴то Я так же поступлю с домом сим , над которым наречено имя Мое, на который вы надеетесь, и с местом, которое Я дал вам и отцам вашим, как поступил с Силомом.

¹⁵И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.

¹⁵И отвергну вас от лица Моего, как отверг всех братьев ваших, все семя Ефремово.

¹⁶Затова ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред Мене; Защото няма да те послушам.

¹⁶Ты же не проси за этот народ и не возноси за них молитвы и прошения, и не ходатайствуй предо Мною, ибо Я не услышу тебя.

¹⁷Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици;

¹⁷Не видишь ли, что они делают в городах Иудеи и на улицах Иерусалима?

¹⁸Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.

¹⁸Дети собирают дрова, а отцы разводят огонь, и женщины месят тесто, чтобы делать пирожки для богини неба и совершать возлияния иным богам, чтобы огорчать Меня.

¹⁹[Но] Мене ли разгневяват? казва Господ, - [Дали] не себе си [разгневяват] за посрамяване на своите лица?

¹⁹Но Меня ли огорчают они? говорит Господь; не себя ли самих к стыду своему?

²⁰Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.

²⁰Посему так говорит Господь Бог: вот, изливается гнев Мой и яростьМоя на место сие, на людей и на скот, и на дерева полевые и на плоды земли, и возгорится и не погаснет.

²¹Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото [и от тях].

²¹Так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: всесожжения ваши прилагайте к жертвам вашим и ешьте мясо;

²²Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В деня, когато ги изведох из Египетската земя;

²²ибо отцам вашим Я не говорил и не давал им заповеди втот день, в который Я вывел их из земли Египетской, о всесожжении и жертве;

²³Но това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъда Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, За да благоденствувате.

²³но такую заповедь дал им: „слушайтесь гласа Моего, и Я буду вашим Богом, а вы будетеМоим народом, и ходите по всякому пути, который Я заповедаю вам, чтобы вам было хорошо".

²⁴Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.

²⁴Но они не послушали и не приклонили уха своего, и жили по внушениюи упорству злого сердца своего, и стали ко Мне спиною, а не лицом.

²⁵От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;

²⁵С того дня, как отцы ваши вышли из земли Египетской, до сего дня Я посылал к вам всех рабов Моих – пророков, посылал всякий день с раннего утра;

²⁶Те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.

²⁶но они не слушались Меня и не приклонили уха своего, а ожесточили выю свою, поступали хуже отцов своих.

²⁷Затова говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.

²⁷И когда ты будешь говорить им все эти слова, они тебя не послушают; и когда будешь звать их, они тебе не ответят.

²⁸Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.

²⁸Тогда скажи им: вот народ, который не слушает гласа Господа Богасвоего и не принимает наставления! Не стало у них истины, она отнята от уст их.

²⁹Острижи косата си, [дъщерьо ерусалимска], и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

²⁹Остриги волоса твои и брось, и подними плач на горах, ибо отверг Господь и оставил род, навлекший гнев Его.

³⁰Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име та го оскверниха.

³⁰Ибо сыновья Иуды делают злое пред очами Моими, говорит Господь; поставили мерзости свои в доме, над которым наречено имя Мое, чтобы осквернить его;

³¹И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум {Еврейски: Сърце.}.

³¹и устроили высоты Тофета в долине сыновей Енномовых, чтобы сожигать сыновей своих и дочерей своих в огне, чего Я не повелевал и что Мне на сердце не приходило.

³²Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място [другаде];

³²За то вот, приходят дни, говорит Господь, когда не будут более называть место сие Тофетом и долиною сыновей Енномовых, но долиноюубийства, и в Тофете будут хоронить по недостатку места.

³³И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове И не ще има кой да ги плаши.

³³И будут трупы народа сего пищею птицам небесным и зверям земным, и некому будет отгонять их.

³⁴Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще запустее.

³⁴И прекращу в городах Иудеи и на улицах Иерусалима голос торжества и голос веселия, голос жениха и голос невесты; потому что земля эта будет пустынею.