¹В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

¹В то время, говорит Господь, выбросят кости царей Иуды, и кости князей его, и кости священников, и кости пророков, и кости жителей Иерусалима из гробов их;

²И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; [Тия кости] не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.

²и раскидают их пред солнцем и луною и пред всем воинством небесным, которых они любили и которым служили и в след которых ходили, которых искали и которым поклонялись; не уберут их и не похоронят: они будут навозом на земле.

³И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.

³И будут смерть предпочитать жизни все остальные, которыеостанутся от этого злого племени во всех местах, куда Я изгоню их, говорит Господь Саваоф.

⁴При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

⁴И скажи им: так говорит Господь: разве, упав, не встают и, совратившись с дороги, не возвращаются?

⁵Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

⁵Для чего этот народ, Иерусалим, находится в упорном отступничестве? они крепко держатся обмана и не хотят обратиться.

⁶Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.

⁶Я наблюдал и слушал: не говорят они правды, никто не раскаивается в своем нечестии, никто не говорит: „что я сделал?"; каждый обращаетсяна свой путь, как конь, бросающийся в сражение.

⁷Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

⁷И аист под небом знает свои определенные времена, и горлица, и ласточка, и журавль наблюдают время, когда им прилететь; а народ Мой незнает определения Господня.

⁸Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

⁸Как вы говорите: „мы мудры, и закон Господень у нас"? А вот, лживая трость книжников и его превращает в ложь.

⁹Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

⁹Посрамились мудрецы, смутились и запутались в сеть: вот, они отвергли слово Господне; в чем же мудрость их?

¹⁰Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

¹⁰За то жен их отдам другим, поля их – иным владетелям; потому что все они, от малого до большого, предались корыстолюбию; от пророка до священника - все действуют лживо.

¹¹И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.

¹¹И врачуют рану дочери народа Моего легкомысленно, говоря: „мир, мир!", а мира нет.

¹²Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

¹²Стыдятся ли они, делая мерзости? нет, они нисколько не стыдятся и не краснеют. За то падут они между падшими; во времяпосещения их будут повержены, говорит Господь.

¹³Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И [даже] това, което им съм дал, ще избяга от тях.

¹³До конца оберу их, говорит Господь, не останется ни одной виноградины на лозе, ни смоквы на смоковнице, и лист опадет, и что Я дал им, отойдет от них.

¹⁴Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

¹⁴„Что мы сидим? собирайтесь, пойдем в укрепленные города, и там погибнем; ибо Господь Бог наш определил нас на погибель и дает нам пить воду с желчью за то, что мы грешили пред Господом".

¹⁵Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.

¹⁵Ждем мира, а ничего доброго нет, – времени исцеления, и вот ужасы.

¹⁶Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

¹⁶От Дана слышен храп коней его, от громкого ржания жеребцов егодрожит вся земля; и придут и истребят землю и все, что на ней, город и живущих в нем.

¹⁷Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.

¹⁷Ибо вот, Я пошлю на вас змеев, василисков, против которых нет заговариванья, и они будут уязвлять вас, говорит Господь.

¹⁸Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.

¹⁸Когда утешусь я в горести моей! сердце мое изныло во мне.

¹⁹Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, [като казва]: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?

¹⁹Вот, слышу вопль дщери народа Моего из дальней страны: разве нет Господа на Сионе? разве нет Царя его на нем? – Зачем они подвигли Меня на гнев своими идолами, чужеземными, ничтожными?

²⁰Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

²⁰Прошла жатва, кончилось лето, а мы не спасены.

²¹Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.

²¹О сокрушении дщери народа моего я сокрушаюсь, хожу мрачен, ужас объял меня.

²²Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?

²²Разве нет бальзама в Галааде? разве нет там врача? Отчего же нетисцеления дщери народа моего?