¹Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

¹Человек, рожденный женою, краткодневен и пресыщен печалями:

²Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

²как цветок, он выходит и опадает; убегает, как тень, и не останавливается.

³И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

³И на него-то Ты отверзаешь очи Твои, и меня ведешь на суд с Тобою?

⁴Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

⁴Кто родится чистым от нечистого? Ни один.

⁵Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

⁵Если дни ему определены, и число месяцев его у Тебя, если Ты положил ему предел, которого он не перейдет,

⁶Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

⁶то уклонись от него: пусть он отдохнет, доколе не окончит, как наемник, дня своего.

⁷Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

⁷Для дерева есть надежда, что оно, если и будет срублено, снова оживет, и отрасли от него выходить не перестанут:

⁸Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

⁸если и устарел в земле корень его, и пень его замер в пыли,

⁹Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

⁹но, лишь почуяло воду, оно дает отпрыски и пускает ветви, как бы вновь посаженное.

¹⁰Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

¹⁰А человек умирает и распадается; отошел, и где он?

¹¹Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

¹¹Уходят воды из озера, и река иссякает и высыхает:

¹²Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

¹²так человек ляжет и не станет; до скончания неба он не пробудится и не воспрянет от сна своего.

¹³О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и [тогава] да би ме спомнил!

¹³О, если бы Ты в преисподней сокрыл меня и укрывал меня, пока пройдет гнев Твой, положил мне срок и потом вспомнил обо мне!

¹⁴Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

¹⁴Когда умрет человек, то будет ли он опять жить? Вовсе дни определенного мне времени я ожидал бы, пока придет мне смена.

¹⁵Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

¹⁵Воззвал бы Ты, и я дал бы Тебе ответ, и Ты явил бы благоволение творению рук Твоих;

¹⁶А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

¹⁶ибо тогда Ты исчислял бы шаги мои и не подстерегал бы греха моего;

¹⁷Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

¹⁷в свитке было бы запечатано беззаконие мое, и Ты закрыл бы вину мою.

¹⁸Наистина, [както] и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

¹⁸Но гора падая разрушается, и скала сходит сместа своего;

¹⁹[Както] водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; [Така] Ти погубваш надеждата на човека.

¹⁹вода стирает камни; разлив ее смывает земную пыль: так и надежду человека Ты уничтожаешь.

²⁰Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

²⁰Теснишь его до конца, и он уходит; изменяешь ему лице и отсылаешь его.

²¹Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

²¹В чести ли дети его – он не знает, унижены ли – он не замечает;

²²[Знае] само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

²²но плоть его на нем болит, и душа его в нем страдает.