¹Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].

¹Дыхание мое ослабело; дни мои угасают; гробы предо мною.

²Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

²Если бы не насмешки их, то и среди споров их око мое пребывало бы спокойно.

³Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,

³Заступись, поручись Сам за меня пред Собою! иначе кто поручится за меня?

⁴Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

⁴Ибо Ты закрыл сердце их от разумения, и потому не дашь восторжествовать им .

⁵Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

⁵Кто обрекает друзей своих в добычу, у детей того глаза истают.

⁶Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

⁶Он поставил меня притчею для народа и посмешищем для него.

⁷Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.

⁷Помутилось от горести око мое, и все члены мои, как тень.

⁸Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

⁸Изумятся о сем праведные, и невинный вознегодует на лицемера.

⁹А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

⁹Но праведник будет крепко держаться пути своего, и чистый руками будет больше и больше утверждаться.

¹⁰А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

¹⁰Выслушайте, все вы, и подойдите; не найду я мудрого между вами.

¹¹Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

¹¹Дни мои прошли; думы мои – достояние сердца моего – разбиты.

¹²Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

¹²А они ночь хотят превратить в день, свет приблизить к лицу тьмы.

¹³Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

¹³Если бы я и ожидать стал, то преисподняя – дом мой; во тьме постелю я постель мою;

¹⁴Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

¹⁴гробу скажу: ты отец мой, червю: ты мать моя и сестра моя.

¹⁵То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

¹⁵Где же после этого надежда моя? и ожидаемое мною кто увидит?

¹⁶При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

¹⁶В преисподнюю сойдет она и будет покоиться со мною в прахе.