¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]

¹Почему не сокрыты от Вседержителя времена, и знающие Его не видятдней Его?

²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

²Межи передвигают, угоняют стада и пасут у себя .

³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

³У сирот уводят осла, у вдовы берут в залог вола;

⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].

⁴бедных сталкивают с дороги, все уничиженные земли принуждены скрываться.

⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁵Вот они, как дикие ослы в пустыне, выходят на дело свое, вставая рано на добычу; степь дает хлеб для них и для детей их;

⁶Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;

⁶жнут они на поле не своем и собирают виноград унечестивца;

⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁷нагие ночуют без покрова и без одеяния на стуже;

⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁸мокнут от горных дождей и, не имея убежища, жмутся к скале;

⁹[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

⁹отторгают от сосцов сироту и с нищего берут залог;

¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹⁰заставляют ходить нагими, без одеяния, и голодныхкормят колосьями;

¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹¹между стенами выжимают масло оливковое, топчут в точилах и жаждут.

¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹²В городе люди стонут, и душа убиваемых вопит, и Бог не воспрещает того.

¹³[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹³Есть из них враги света, не знают путей его и не ходят по стезям его.

¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁴С рассветом встает убийца, умерщвляет бедного и нищего, а ночью бывает вором.

¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁵И око прелюбодея ждет сумерков, говоря: ничей глаз не увидит меня, – и закрывает лице.

¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁶В темноте подкапываются под домы, которые днем они заметили для себя; не знают света.

¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁷Ибо для них утро – смертная тень, так как они знакомы с ужасами смертной тени.

¹⁸Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.

¹⁸Легок такой на поверхности воды, проклята часть его на земле, и не смотрит он на дорогу садов виноградных.

¹⁹[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.

¹⁹Засуха и жара поглощают снежную воду: так преисподняя – грешников.

²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²⁰Пусть забудет его утроба матери ; пусть лакомится им червь; пусть не остается о нем память; как дерево, пусть сломится беззаконник,

²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²¹который угнетает бездетную, не рождавшую, и вдове не делает добра.

²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²²Он и сильных увлекает своею силою; он встает и никто не уверен зажизнь свою.

²³[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²³А Он дает ему все для безопасности, и он на то опирается, и очи Его видят пути их.

²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁴Поднялись высоко, – и вот, нет их; падают и умирают, как и все, и, как верхушки колосьев, срезываются.

²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

²⁵Если это не так, – кто обличит меня во лжи и в ничто обратит речь мою?