¹А Иов в отговор рече:

¹И отвечал Иов и сказал:

²И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

²еще и ныне горька речь моя: страдания мои тяжелее стонов моих.

³Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

³О, если бы я знал, где найти Его, и мог подойти к престолу Его!

⁴Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

⁴Я изложил бы пред Ним дело мое и уста мои наполнил бы оправданиями;

⁵Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

⁵узнал бы слова, какими Он ответит мне, и понял бы, что Он скажет мне.

⁶Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

⁶Неужели Он в полном могуществе стал бы состязаться со мною? О, нет! ПустьОн только обратил бы внимание на меня.

⁷Тогава [би станало явно, че] един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

⁷Тогда праведник мог бы состязаться с Ним, – и я навсегда получил бы свободу от Судии моего.

⁸[Обаче], ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

⁸Но вот, я иду вперед – и нет Его, назад – и не нахожу Его;

⁹Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

⁹делает ли Он что на левой стороне, я не вижу; скрывается ли на правой, не усматриваю.

¹⁰Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

¹⁰Но Он знает путь мой; пусть испытает меня, – выйду, как золото.

¹¹Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

¹¹Нога моя твердо держится стези Его; пути Его я хранил и не уклонялся.

¹²От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

¹²От заповеди уст Его не отступал; глаголы уст Его хранил больше,нежели мои правила.

¹³Но Той е на един [ум], и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹³Но Он тверд; и кто отклонит Его? Он делает, чего хочет душа Его.

¹⁴Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

¹⁴Так, Он выполнит положенное мне, и подобного этому много у Него.

¹⁵Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

¹⁵Поэтому я трепещу пред лицем Его; размышляю – и страшусь Его.

¹⁶Защото [сам] Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

¹⁶Бог расслабил сердце мое, и Вседержитель устрашил меня.

¹⁷Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат [думите ми], Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¹⁷Зачем я не уничтожен прежде этой тьмы, и Он не сокрыл мрака от лица моего!