¹И Иов още продължи беседата си като казваше:

¹И продолжал Иов возвышенную речь свою и сказал:

²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

²о, если бы я был, как в прежние месяцы, как в те дни, когда Бог хранил меня,

³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

³когда светильник Его светил над головою моею, и я при свете Его ходил среди тьмы;

⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁴как был я во дни молодости моей, когда милость Божия была над шатром моим,

⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁵когда еще Вседержитель был со мною, и дети мои вокруг меня,

⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁶когда пути мои обливались молоком, и скала источала для меня ручьи елея!

⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁷когда я выходил к воротам города и на площади ставил седалищесвое, –

⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁸юноши, увидев меня, прятались, а старцы вставали и стояли;

⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

⁹князья удерживались от речи и персты полагали на уста свои;

¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹⁰голос знатных умолкал, и язык их прилипал к гортани их.

¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹¹Ухо, слышавшее меня, ублажало меня; око видевшее восхваляло меня,

¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹²потому что я спасал страдальца вопиющего и сироту беспомощного.

¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹³Благословение погибавшего приходило на меня, и сердцу вдовы доставлял я радость.

¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁴Я облекался в правду, и суд мой одевал меня, как мантия и увясло.

¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁵Я был глазами слепому и ногами хромому;

¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁶отцом был я для нищих и тяжбу, которой я не знал, разбирал внимательно.

¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁷Сокрушал я беззаконному челюсти и из зубов его исторгал похищенное.

¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁸И говорил я: в гнезде моем скончаюсь, и дни мои будут многи, как песок;

¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

¹⁹корень мой открыт для воды, и роса ночует на ветвях моих;

²⁰Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²⁰слава моя не стареет, лук мой крепок в руке моей.

²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.

²¹Внимали мне и ожидали, и безмолвствовали при совете моем.

²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²²После слов моих уже не рассуждали; речь моя капала на них.

²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²³Ждали меня, как дождя, и, как дождю позднему, открывали уста свои.

²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁴Бывало, улыбнусь им – они не верят; и света лица моего они не помрачали.

²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

²⁵Я назначал пути им и сидел во главе и жил как царь в кругу воинов, как утешитель плачущих.