1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
1А ныне смеются надо мною младшие меня летами, те, которых отцов я не согласился быпоместить с псами стад моих.
2Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
2И сила рук их к чему мне? Над ними уже прошло время.
3От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
3Бедностью и голодом истощенные, они убегают в степь безводную, мрачную и опустевшую;
4Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
4щиплют зелень подле кустов, и ягоды можжевельника – хлеб их.
5Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.
5Из общества изгоняют их, кричат на них, как на воров,
6Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
6чтобы жили они в рытвинах потоков, в ущельях земли и утесов.
7Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
7Ревут между кустами, жмутся под терном.
8Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
8Люди отверженные, люди без имени, отребье земли!
9А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
9Их-то сделался я ныне песнью и пищею разговора их.
10Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
10Они гнушаются мною, удаляются от меня и не удерживаются плевать пред лицем моим.
11Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
11Так как Он развязал повод мой и поразил меня, то они сбросили с себя узду пред лицем моим.
12Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},
12С правого боку встает это исчадие, сбивает меня с ног, направляет гибельные свои пути ко мне.
13Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
13А мою стезю испортили: все успели сделать к моейпогибели, не имея помощника.
14Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].
14Они пришли ко мне, как сквозь широкий пролом; с шумом бросились на меня.
15Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
15Ужасы устремились на меня; как ветер, развеялось величие мое, и счастье мое унеслось, как облако.
16И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
16И ныне изливается душа моя во мне: дни скорби объяли меня.
17През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.
17Ночью ноют во мне кости мои, и жилы мои не имеютпокоя.
18[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
18С великим трудом снимается с меня одежда моя; края хитона моего жмут меня.
19[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
19Он бросил меня в грязь, и я стал, как прах и пепел.
20Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.
20Я взываю к Тебе, и Ты не внимаешь мне, – стою, а Ты только смотришь на меня.
21Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
21Ты сделался жестоким ко мне, крепкою рукою враждуешь против меня.
22Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
22Ты поднял меня и заставил меня носиться по ветру исокрушаешь меня.
23Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
23Так, я знаю, что Ты приведешь меня к смерти и в дом собрания всех живущих.
24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
24Верно, Он не прострет руки Своей на дом костей: будут ли они кричатьпри своем разрушении?
25Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
25Не плакал ли я о том, кто был в горе? не скорбела ли душа моя о бедных?
26Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
26Когда я чаял добра, пришло зло; когда ожидал света, пришла тьма.
27Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
27Мои внутренности кипят и не перестают; встретили меня дни печали.
28Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
28Я хожу почернелый, но не от солнца; встаю в собрании и кричу.
29Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
29Я стал братом шакалам и другом страусам.
30Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
30Моя кожа почернела на мне, и кости мои обгорели от жара.
31[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
31И цитра моя сделалась унылою, и свирель моя – голосом плачевным.