¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

¹Завет положил я с глазами моими, чтобы не помышлять мне о девице.

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

²Какая же участь мне от Бога свыше? И какое наследие от Вседержителя с небес?

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

³Не для нечестивого ли гибель, и не для делающего ли зло напасть?

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁴Не видел ли Он путей моих, и не считал ли всех моих шагов?

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁵Если я ходил в суете, и если нога моя спешила на лукавство, –

⁶([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁶пусть взвесят меня на весах правды, и Бог узнает мою непорочность.

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁷Если стопы мои уклонялись от пути и сердце мое следовало за глазами моими, и если что-либо нечистое пристало к рукам моим,

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁸то пусть я сею, а другой ест, и пусть отрасли мои искоренены будут.

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

⁹Если сердце мое прельщалось женщиною и я строил ковы у дверей моего ближнего, –

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹⁰пусть моя жена мелет на другого, и пусть другие издеваются над нею,

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹¹потому что это – преступление, это – беззаконие, подлежащее суду;

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹²это – огонь, поядающий до истребления, который искоренил бы все добро мое.

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹³Если я пренебрегал правами слуги и служанки моей, когда они имели спор со мною,

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁴то что стал бы я делать, когда бы Бог восстал? И когда бы Он взглянул на меня, что могбы я отвечать Ему?

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁵Не Он ли, Который создал меня во чреве, создал и его и равно образовал нас в утробе?

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁶Отказывал ли я нуждающимся в их просьбе и томил ли глаза вдовы?

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁷Один ли я съедал кусок мой, и не ел ли от него и сирота?

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁸Ибо с детства он рос со мною, как с отцом, и от чрева матери моей я руководил вдову .

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

¹⁹Если я видел кого погибавшим без одежды и бедного без покрова, –

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²⁰не благословляли ли меня чресла его, и не был ли он согрет шерстью овец моих?

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²¹Если я поднимал руку мою на сироту, когда видел помощь себе у ворот,

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²²то пусть плечо мое отпадет от спины, и рука моя пусть отломится от локтя,

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²³ибо страшно для меня наказание от Бога: пред величием Его не устоял бы я.

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁴Полагал ли я в золоте опору мою и говорил ли сокровищу: ты – надежда моя?

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁵Радовался ли я, что богатство мое было велико, и что рука моя приобрела много?

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁶Смотря на солнце, как оно сияет, и на луну, как она величественно шествует,

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁷прельстился ли я в тайне сердца моего, и целовали ли уста мои руку мою?

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁸Это также было бы преступление, подлежащее суду, потому что я отрекся бы тогда от Бога Всевышнего.

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

²⁹Радовался ли я погибели врага моего и торжествовал ли, когда несчастье постигало его?

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³⁰Не позволял я устам моим грешить проклятием души его.

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³¹Не говорили ли люди шатра моего: о, если бы мы от мяс его не насытились?

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³²Странник не ночевал на улице; двери мои я отворял прохожему.

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³³Если бы я скрывал проступки мои, как человек, утаивая в груди моей пороки мои,

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁴то я боялся бы большого общества, и презрение одноплеменников страшило бы меня, и я молчал бы и не выходил бы за двери.

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁵О, если бы кто выслушал меня! Вот мое желание, чтобы Вседержитель отвечал мне, и чтобы защитник мой составил запись.

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁶Я носил бы ее на плечах моих и возлагал бы ее, как венец;

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

³⁷объявил бы ему число шагов моих, сблизился бы с ним, как с князем.

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁸Если вопияла на меня земля моя и жаловались на меня борозды ее;

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

³⁹если я ел плоды ее без платы и отягощал жизнь земледельцев,

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

⁴⁰то пусть вместо пшеницы вырастает волчец и вместо ячменя куколь. Слова Иова кончились.