Bulgarian

Russian 1876

John

18

1Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.
1Сказав сие, Иисус вышел с учениками Своими за поток Кедрон, где был сад, в который вошелСам и ученики Его.
2А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.
2Знал же это место и Иуда, предатель Его, потому что Иисус часто собирался там с учениками Своими.
3И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.
3Итак Иуда, взяв отряд воинов и служителей от первосвященников и фарисеев, приходит туда с фонарями и светильниками и оружием.
4А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?
4Иисус же, зная все, что с Ним будет, вышел и сказал им: кого ищете?
5Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
5Ему отвечали: Иисуса Назорея. Иисус говорит им: это Я. Стоял же с ними и Иуда, предатель Его.
6И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
6И когда сказал им: это Я, они отступили назад и пали на землю.
7Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.
7Опять спросил их: кого ищете? Они сказали: Иисуса Назорея.
8Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;
8Иисус отвечал: Я сказал вам, что это Я; итак, если Меня ищете, оставьте их, пусть идут,
9(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).
9да сбудется слово, реченное Им: из тех, которых Ты Мне дал, Я не погубил никого.
10А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.
10Симон же Петр, имея меч, извлек его, и ударил первосвященнического раба, и отсек ему правое ухо.Имя рабу было Малх.
11Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?
11Но Иисус сказал Петру: вложи меч в ножны; неужели Мне не пить чаши, которую дал Мне Отец?
12И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.
12Тогда воины и тысяченачальник и служители Иудейские взяли Иисуса и связали Его,
13И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.
13и отвели Его сперва к Анне, ибо он был тесть Каиафе, который был на тот год первосвященником.
14А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.
14Это был Каиафа, который подал советИудеям, что лучше одному человеку умереть за народ.
15И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.
15За Иисусом следовали Симон Петр и другой ученик; ученик же сей был знаком первосвященнику и вошел с Иисусом во двор первосвященнический.
16А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.
16А Петр стоял вне за дверями. Потом другой ученик, который был знаком первосвященнику, вышел, и сказал придвернице, и ввел Петра.
17И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.
17Тут раба придверница говорит Петру: и ты не из учеников ли Этого Человека? Он сказал: нет.
18А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.
18Между тем рабы и служители, разведя огонь, потому что было холодно, стояли и грелись. Петр также стоял с ними и грелся.
19А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.
19Первосвященник же спросил Иисуса об учениках Его и об учении Его.
20Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.
20Иисус отвечал ему: Я говорил явно миру; Я всегда учил в синагоге и в храме, где всегда Иудеи сходятся, и тайно не говорил ничего.
21Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.
21Что спрашиваешь Меня? спроси слышавших, что Я говорил им; вот, они знают, что Я говорил.
22Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?
22Когда Он сказал это, один из служителей, стоявший близко, ударил Иисуса по щеке, сказав: так отвечаешь Ты первосвященнику?
23Исус му отговори: Ако съм продумал [нещо] зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?
23Иисус отвечал ему: если Я сказал худо, покажи, что худо; а если хорошо, что ты бьешь Меня?
24Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.
24Анна послал Его связанного к первосвященнику Каиафе.
25А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.
25Симон же Петр стоял и грелся. Тут сказали ему: не из учеников ли Его и ты? Он отрекся и сказал: нет.
26Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?
26Один из рабов первосвященнических, родственник тому, которому Петр отсек ухо, говорит: не я ли видел тебя с Нимв саду?
27И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.
27Петр опять отрекся; и тотчас запел петух.
28Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
28От Каиафы повели Иисуса в преторию. Было утро; и они не вошли в преторию, чтобы не оскверниться, но чтобы можно было есть пасху.
29Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?
29Пилат вышел к ним и сказал: в чем вы обвиняете Человека Сего?
30В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.
30Они сказали ему в ответ: если бы Он не был злодей, мы не предали бы Его тебе.
31А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,
31Пилат сказал им: возьмите Его вы, и по закону вашему судите Его. Иудеи сказали ему: нам не позволено предавать смерти никого, –
32(за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).
32да сбудется слово Иисусово, которое сказал Он, давая разуметь, какою смертью Он умрет.
33И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?
33Тогда Пилат опять вошел в преторию, и призвал Иисуса, и сказал Ему: Ты Царь Иудейский?
34Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?
34Иисус отвечал ему: от себя ли ты говоришь это, или другие сказали тебе о Мне?
35Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?
35Пилат отвечал: разве я Иудей? Твой народ и первосвященники предали Тебя мне; что Ты сделал?
36Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.
36Иисус отвечал: Царство Мое не от мира сего; если бы от мира сего было Царство Мое, то служители Мои подвизались бы за Меня, чтобы Я не был предан Иудеям; но ныне Царство Мое не отсюда.
37Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти [право] казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
37Пилат сказал Ему: итак Ты Царь? Иисус отвечал: ты говоришь, что Я Царь. Я на то родился и на то пришел в мир, чтобы свидетельствовать о истине; всякий, кто от истины, слушает гласа Моего.
38Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.
38Пилат сказал Ему: что есть истина? И, сказав это, опять вышел к Иудеям и сказал им: я никакой вины не нахожу в Нем.
39А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?
39Есть же у вас обычай, чтобы я одного отпускал вам на Пасху; хотите ли, отпущу вам Царя Иудейского?
40Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.
40Тогда опять закричали все, говоря: не Его, но Варавву. Варавва же был разбойник.