Bulgarian

Russian 1876

Judges

1

1Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?
1По смерти Иисуса вопрошали сыны Израилевы Господа, говоря: кто из нас прежде пойдет на Хананеев – воевать с ними?
2И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.
2И сказал Господь: Иуда пойдет; вот, Я предаю землю в руки его.
3Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.
3Иуда же сказал Симеону, брату своему: войди со мною в жребий мой, ибудем воевать с Хананеями; и я войду с тобою в твой жребий. И пошел с ним Симеон.
4Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.
4И пошел Иуда, и предал Господь Хананеев и Ферезеев в руки их, и побили они из них в Везеке десять тысяч человек.
5И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.
5В Везеке встретились они с Адони-Везеком, сразились с ним и разбилиХананеев и Ферезеев.
6А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
6Адони-Везек побежал, но они погнались за ним и поймали его и отсекли большие пальцы на руках его и на ногах его.
7И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали [трохи] под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.
7Тогда сказал Адони-Везек: семьдесят царей с отсеченными на руках ина ногах их большими пальцами собирали крохи под столом моим; как делал я, так и мне воздал Бог. И привели его в Иерусалим, и он умер там.
8И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.
8И воевали сыны Иудины против Иерусалима и взяли его, и поразили его мечом и город предали огню.
9Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.
9Потом пошли сыны Иудины воевать с Хананеями, которые жили на горах и на полуденной земле и на низменных местах.
10Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;
10И пошел Иуда на Хананеев, которые жили в Хевроне(имя же Хеврону было прежде Кириаф-Арбы), и поразили Шешая, Ахимана и Фалмая.
11и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).
11Оттуда пошел он против жителей Давира; имя Давиру было прежде Кириаф-Сефер.
12И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.
12И сказал Халев: кто поразит Кириаф-Сефер и возьмет его, тому отдам Ахсу, дочь мою, в жену.
13И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
13И взял его Гофониил, сын Кеназа, младшего брата Халевова, и Халев отдал в жену ему Ахсу, дочь свою.
14И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?
14Когда надлежало ей идти, Гофониил научил ее просить у отца ее поле, и она сошла с осла. Халев сказал ей: что тебе?
15А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.
15Ахса сказала ему: дай мне благословение; ты дал мне землюполуденную, дай мне и источники воды. И дал ей Халев источники верхние и источники нижние.
16И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.
16И сыны Иофора Кенеянина, тестя Моисеева, пошли из городаПальм с сынами Иудиными в пустыню Иудину, которая на юг от Арада, ипришли и поселились среди народа.
17Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.
17И пошел Иуда с Симеоном, братом своим, и поразили Хананеев, живших в Цефафе, и предали его заклятию, и от того называется город сей Хорма.
18Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.
18Иуда взял также Газу с пределами ее, Аскалон с пределами его, и Екрон с пределами его.
19Господ беше с Юда; и той изгони [жителите на] хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.
19Господь был с Иудою, и он овладел горою; но жителей долины не мог прогнать, потому что у них были железные колесницы.
20И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.
20И отдали Халеву Хеврон, как говорил Моисей, и изгнал он оттуда трех сынов Енаковых.
21А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, [както живеят и] до днес.
21Но Иевусеев, которые жили в Иерусалиме, не изгнали сыны Вениаминовы, и живут Иевусеи с сынами Вениамина в Иерусалиме до сего дня.
22Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.
22И сыны Иосифа пошли также на Вефиль, и Господь был с ними.
23И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).
23И остановились и высматривали сыны Иосифовы Вефиль(имя же городу было прежде Луз).
24И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.
24И увидели стражи человека, идущего из города, и сказали ему: покажи нам вход в город, и сделаем с тобою милость.
25И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.
25Он показал им вход в город, и поразили они город мечом, а человека сего и все родство его отпустили.
26И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.
26Человек сей пошел в землю Хеттеев, и построил город и нарек имя ему Луз. Это имя его до сего дня.
27Манасия не изгони [жителите на] Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.
27И Манассия не выгнал жителей Бефсана и зависящих от него городов, Фаанаха и зависящих от него городов, жителей Дора и зависящих от него городов, жителей Ивлеама и зависящих от него городов,жителей Мегиддона и зависящих от него городов; и остались Хананеи жить в земле сей.
28А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.
28Когда Израиль пришел в силу, тогда сделал он Хананеев данниками, но изгнать не изгнал их.
29Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.
29И Ефрем не изгнал Хананеев, живущих в Газере; и жили Хананеи среди их в Газере.
30Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.
30И Завулон не изгнал жителей Китрона и жителей Наглола, и жили Хананеи среди их и платили им дань.
31Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
31И Асир не изгнал жителей Акко и жителей Сидонаи Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова.
32но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
32И жил Асир среди Хананеев, жителей земли той, ибо не изгнал их.
33Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.
33И Неффалим не изгнал жителей Вефсамиса и жителей Бефанафа и жил среди Хананеев, жителей земли той; жители же Вефсамиса и Бефанафа были его данниками.
34И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;
34И стеснили Аморреи сынов Дановых в горах, ибо не давали им сходить на долину.
35но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.
35И остались Аморреи жить на горе Херес, в Аиалоне и Шаалвиме; но рука сынов Иосифовых одолела Аморреев , и сделались они данниками им.
36А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.
36Пределы Аморреев от возвышенности Акравим и от Селы простирались и далее.