¹И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

¹И пришел Ангел Господень из Галгала в Бохим и сказал: Я вывел вас из Египта и ввел вас в землю, о которой клялся отцам вашим – дать вам, и сказал Я: „не нарушу завета Моего с вами вовек;

²Вие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

²и вы не вступайте в союз с жителями земли сей; жертвенники их разрушьте". Но вы не послушали гласа Моего. Что вы это сделали?

³За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

³И потому говорю Я: не изгоню их от вас, и будут они вам петлею, и боги их будут для вас сетью.

⁴И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

⁴Когда Ангел Господень сказал слова сии всем сынам Израилевым, то народ поднял громкий вопль и заплакал.

⁵За туй нарекоха онова място Бохим {Т.е. Плачещи.}; и там пренесоха жертва Господу.

⁵От сего и называют то место Бохим. Там принесли они жертву Господу.

⁶И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

⁶Когда Иисус распустил народ, и пошли сыны Израилевы, каждый в свой удел, чтобы получить в наследие землю,

⁷И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

⁷тогда народ служил Господу во все дни Иисуса и во все дни старейшин, которых жизнь продлилась после Иисуса и которые видели все великие дела Господни, какие Он сделал Израилю.

⁸И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

⁸Но когда умер Иисус, сын Навин, раб Господень, будучи ста десяти лет,

⁹И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

⁹и похоронили его в пределе удела его в Фамнаф-Сараи, на горе Ефремовой, на север от горы Гааша;

¹⁰Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

¹⁰и когда весь народ оный отошел к отцам своим, и восстал после них другой род, который не знал Господа и дел Его, какие Он делал Израилю, –

¹¹И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

¹¹тогда сыны Израилевы стали делать злое пред очами Господа и стали служить Ваалам;

¹²и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

¹²оставили Господа Бога отцов своих, Который вывел их из земли Египетской, и обратились к другим богам, богам народов, окружавших их, и стали поклоняться им, и раздражили Господа;

¹³Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

¹³оставили Господа и стали служить Ваалу и Астартам.

¹⁴И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

¹⁴И воспылал гнев Господень на Израиля, и предал их в руки грабителей, и грабили их; и предал их в руки врагов, окружавших их, и не могли уже устоять пред врагами своими.

¹⁵Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

¹⁵Куда они ни пойдут, рука Господня везде была им во зло, как говорил им Господь и как клялся им Господь. И им было весьма тесно.

¹⁶Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

¹⁶И воздвигал им Господь судей, которые спасали их от рукграбителей их;

¹⁷Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, [обаче], не направиха така.

¹⁷но и судей они не слушали, а ходили блудно вслед других богов и поклонялись им, скоро уклонялись от пути, коим ходили отцы их, повинуясь заповедям Господним. Они так не делали.

¹⁸И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

¹⁸Когда Господь воздвигал им судей, то Сам Господь был с судьею и спасал их от врагов их во все дни судьи: ибо жалел их Господь, слыша стон их от угнетавших и притеснявших их.

¹⁹А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от [да ходят] упорито в пътя си.

¹⁹Но как скоро умирал судья, они опять делали хуже отцов своих, уклоняясь к другим богам, служа им и поклоняясь им. Не отставали от дел своих и от стропотного пути своего.

²⁰От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

²⁰И воспылал гнев Господень на Израиля, и сказал Он: за то, что народ сей преступает завет Мой, который Я поставил с отцами их, и не слушает гласа Моего,

²¹то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

²¹и Я не стану уже изгонять от них ни одного из тех народов, которых оставил Иисус, когда умирал, –

²²за да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

²²чтобы искушать ими Израиля: станут ли они держатьсяпути Господня и ходить по нему, как держались отцы их, или нет?

²³И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.

²³И оставил Господь народы сии и не изгнал их вскоре и не предал их в руки Иисуса.