¹И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

¹Сказал также Иисус ученикам: невозможно не придти соблазнам, но горе тому, через кого они приходят;

²По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

²лучше было бы ему, если бы мельничный жернов повесили ему на шею и бросили его в море, нежели чтобы он соблазнил одного из малых сих.

³Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

³Наблюдайте за собою. Если же согрешит против тебя брат твой, выговори ему; и если покается, прости ему;

⁴И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

⁴и если семь раз в день согрешит противтебя и семь раз в день обратится, и скажет:каюсь, – прости ему.

⁵И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

⁵И сказали Апостолы Господу: умножь в нас веру.

⁶А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

⁶Господь сказал: если бы вы имели веру с зерно горчичное и сказали смоковнице сей: исторгнись и пересадись в море, то она послушалась бы вас.

⁷А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

⁷Кто из вас, имея раба пашущего или пасущего, по возвращении его с поля, скажет ему: пойди скорее, садись за стол?

⁸Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

⁸Напротив, не скажет ли ему: приготовь мне поужинать и, подпоясавшись, служи мне, пока буду есть и пить, и потом ешь и пей сам?

⁹Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

⁹Станет ли он благодарить раба сего за то, что он исполнил приказание? Не думаю.

¹⁰Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме [само] това, което бяхме длъжни да извършим.

¹⁰Так и вы, когда исполните все повеленное вам, говорите: мы рабы ничего не стоящие, потому что сделали, что должны были сделать.

¹¹И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше [границата] между Самария и Галилея.

¹¹Идя в Иерусалим, Он проходил между Самариею и Галилеею.

¹²И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

¹²И когда входил Он в одно селение, встретили Его десять человек прокаженных, которые остановились вдали

¹³извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

¹³и громким голосом говорили: Иисус Наставник! помилуй нас.

¹⁴И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

¹⁴Увидев их , Он сказал им: пойдите, покажитесь священникам. И когда они шли, очистились.

¹⁵И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

¹⁵Один же из них, видя, что исцелен, возвратился, громким голосом прославляя Бога,

¹⁶и падна на лице при нозете на [Исуса] и Му благодареше. И той бе самарянин.

¹⁶и пал ниц к ногам Его, благодаряЕго; и это был Самарянин.

¹⁷А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

¹⁷Тогда Иисус сказал: не десять ли очистились? где же девять?

¹⁸Не намериха ли се [други] да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

¹⁸как они не возвратились воздать славу Богу, кромесего иноплеменника?

¹⁹И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

¹⁹И сказал ему: встань, иди; вера твоя спасла тебя.

²⁰А [Исус] попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

²⁰Быв же спрошен фарисеями, когда придет Царствие Божие, отвечал им: не придет Царствие Божие приметным образом,

²¹нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

²¹и не скажут: вот, оно здесь, или: вот, там. Ибо вот, Царствие Божие внутрь вас есть.

²²И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите[ поне] един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

²²Сказал также ученикам: придут дни, когда пожелаете видеть хотя один из дней Сына Человеческого, и не увидите;

²³И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире[ им].

²³и скажут вам: вот, здесь, или: вот, там, – не ходите и не гоняйтесь,

²⁴Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

²⁴ибо, как молния, сверкнувшая от одного края неба, блистает до другого края неба, так будет Сын Человеческий в день Свой.

²⁵Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

²⁵Но прежде надлежит Ему много пострадать и быть отвержену родом сим.

²⁶И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

²⁶И как было во дни Ноя, так будети во дни Сына Человеческого:

²⁷ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

²⁷ели, пили, женились, выходили замуж, до того дня, как вошел Ной в ковчег, и пришел потоп и погубил всех.

²⁸Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

²⁸Так же, как было и во дни Лота: ели, пили, покупали, продавали, садили, строили;

²⁹а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

²⁹но в день, в который Лот вышел из Содома, пролился с неба дождь огненный и серный и истребил всех;

³⁰подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

³⁰так будет и в тот день, когда Сын Человеческий явится.

³¹В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

³¹В тот день, кто будет на кровле, а вещи его в доме, тот не сходи взять их; и кто будетна поле, также не обращайся назад.

³²Помнете Лотовата жена.

³²Вспоминайте жену Лотову.

³³Който иска да спечели живота {Или: Душата} си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

³³Кто станет сберегать душу свою, тот погубит ее; а кто погубит ее, тот оживит ее.

³⁴Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

³⁴Сказываю вам: в ту ночь будут двое на одной постели: один возьмется, а другой оставится;

³⁵Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата [ще се вземе, а другата]{Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.} ще се остави.

³⁵две будут молоть вместе: одна возьмется, а другая оставится;

³⁶[Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

³⁶двое будут на поле: один возьмется, а другой оставится.

³⁷Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

³⁷На это сказали Ему: где, Господи? Он же сказал им: где труп, там соберутся и орлы.