Bulgarian

Russian 1876

Luke

19

1След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.
1Потом Иисус вошел в Иерихон и проходил через него.
2И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
2И вот, некто, именем Закхей, начальникмытарей и человек богатый,
3искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
3искал видеть Иисуса, кто Он, но не мог за народом, потому что мал был ростом,
4И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
4и, забежав вперед, взлез на смоковницу, чтобы увидеть Его, потому что Ему надлежало проходить мимо нее.
5Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
5Иисус, когда пришел на это место, взглянув, увидел его и сказал ему: Закхей! сойди скорее, ибо сегодня надобно Мне быть у тебя в доме.
6И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
6И он поспешно сошел и принял Его с радостью.
7И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
7И все, видя то, начали роптать, и говорили, что Он зашел к грешному человеку;
8А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.
8Закхей же, став, сказал Господу: Господи! половину имения моего я отдам нищим, и, если кого чем обидел, воздам вчетверо.
9И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
9Иисус сказал ему: ныне пришло спасение дому сему, потому что и он сын Авраама,
10Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
10ибо Сын Человеческий пришел взыскать и спасти погибшее.
11И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
11Когда же они слушали это, присовокупил притчу: ибо Он был близ Иерусалима, и они думали, что скоро должно открыться Царствие Божие.
12Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
12Итак сказал: некоторый человек высокого рода отправлялся в дальнюю страну, чтобы получить себе царство и возвратиться;
13И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.
13призвав же десять рабов своих, дал им десять мин и сказал им: употребляйте их в оборот, пока я возвращусь.
14Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
14Но граждане ненавидели его и отправили вслед за ним посольство, сказав: не хотим, чтобы онцарствовал над нами.
15А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
15И когда возвратился, получив царство, велел призвать к себе рабов тех, которым дал серебро, чтобы узнать, кто что приобрел.
16Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
16Пришел первый и сказал: господин! мина твоя принесла десять мин.
17И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
17И сказал ему: хорошо, добрый раб! за то, что ты в малом был верен, возьми в управление десятьгородов.
18Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
18Пришел второй и сказал: господин! мина твоя принесла пять мин.
19А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
19Сказал и этому: и ты будь над пятью городами.
20Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
20Пришел третий и сказал: господин! вот твоя мина, которую я хранил, завернув в платок,
21Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
21ибо я боялся тебя, потому что ты человек жестокий:берешь, чего не клал, и жнешь, чего несеял.
22[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
22Господин сказал ему: твоими устами буду судить тебя, лукавый раб! ты знал, что я человек жестокий, беру, чего не клал, и жну, чего не сеял;
23тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
23для чего же ты не отдал серебра моего в оборот, чтобы я, придя, получил его с прибылью?
24И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
24И сказал предстоящим: возьмите у него мину и дайте имеющему десять мин.
25(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
25И сказали ему: господин! у него есть десять мин.
26Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26Сказываю вам, что всякому имеющему дано будет, а у неимеющего отнимется и то, что имеет;
27А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
27врагов же моих тех, которые не хотели, чтобы яцарствовал над ними, приведите сюда и избейте предо мною.
28И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
28Сказав это, Он пошел далее, восходя в Иерусалим.
29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]
29И когда приблизился к Виффагии и Вифании, к горе, называемой Елеонскою, послал двух учеников Своих,
30Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
30сказав: пойдите в противолежащее селение; войдя в него, найдете молодого осла привязанного, на которого никто из людей никогда не садился; отвязав его,приведите;
31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.
31и если кто спросит вас: зачем отвязываете? скажите ему так: он надобен Господу.
32И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
32Посланные пошли и нашли, как Он сказал им.
33И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
33Когда же они отвязывали молодого осла, хозяева его сказали им: зачем отвязываете осленка?
34А те казаха: На Господа трябва.
34Они отвечали: он надобен Господу.
35И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
35И привели его к Иисусу, и, накинув одежды свои на осленка, посадили на него Иисуса.
36И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.
36И, когда Он ехал, постилали одежды свои по дороге.
37И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
37А когда Он приблизился к спуску с горы Елеонской, все множество учеников начало в радости велегласно славить Бога за все чудеса, какие видели они,
38Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
38говоря: благословен Царь, грядущий во имя Господне! мир на небесах и слава в вышних!
39А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
39И некоторые фарисеи из среды народа сказали Ему: Учитель! запрети ученикам Твоим.
40И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
40Но Он сказал им в ответ: сказываю вам, что если они умолкнут, то камни возопиют.
41И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
41И когда приблизился к городу, то, смотря на него, заплакал о нем
42Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.
42и сказал: о, если бы и ты хотя в сей твой день узнал, что служит к миру твоему! Но это сокрыто ныне от глаз твоих,
43Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,
43ибо придут на тебя дни, когда враги твои обложат тебя окопами и окружат тебя, и стеснят тебя отовсюду,
44и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
44и разорят тебя, и побьют детей твоих в тебе, и не оставят в тебе камня на камне за то, что тыне узнал времени посещения твоего.
45И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
45И, войдя в храм, начал выгонять продающих в нем и покупающих,
46Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".
46говоря им: написано: дом Мой есть дом молитвы, а вы сделали его вертепом разбойников.
47И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
47И учил каждый день в храме. Первосвященники же и книжники и старейшины народа искали погубить Его,
48Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
48и не находили, что бы сделать с Ним; потому что весьнарод неотступно слушал Его.