1И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:
1В один из тех дней, когда Он учил народ в храме и благовествовал, приступили первосвященники и книжники со старейшинами,
2Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?
2и сказали Ему: скажи нам, какоювластью Ты это делаешь, или кто дал Тебе власть сию?
3И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
3Он сказал им в ответ: спрошу и Я вас об одном, и скажите Мне:
4Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
4крещение Иоанново с небес было, или от человеков?
5А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
5Они же, рассуждая между собою, говорили: если скажем: с небес, то скажет: почему же вы не поверили ему?
6Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
6а если скажем: от человеков, то весь народ побьет нас камнями, ибо он уверен, что Иоанн есть пророк.
7И отговориха, че не знаят от къде [беше].
7И отвечали: не знаем откуда.
8Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
8Иисус сказал им: и Я не скажу вам, какою властью это делаю.
9И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
9И начал Он говорить к народу притчу сию: один человек насадил виноградник и отдал его виноградарям, и отлучился на долгое время;
10И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
10и в свое время послал к виноградарям раба, чтобы онидали ему плодов из виноградника; но виноградари, прибив его, отослали ни с чем.
11И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
11Еще послал другого раба; но они и этого, прибив и обругав, отослали ни с чем.
12Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
12И еще послал третьего; но они и того, изранив, выгнали.
13Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
13Тогда сказал господин виноградника: что мне делать? Пошлю сына моего возлюбленного; может быть, увидев его, постыдятся.
14Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
14Но виноградари, увидев его, рассуждали между собою,говоря: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство его будет наше.
15Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
15И, выведя его вон из виноградника, убили. Что же сделает с ними господин виноградника?
16Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
16Придет и погубит виноградарей тех, и отдаст виноградник другим. Слышавшие же это сказали: да не будет!
17А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
17Но Он, взглянув на них, сказал: что значит сие написанное: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла?
18Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
18Всякий, кто упадет на тот камень,разобьется, а на кого он упадет, того раздавит.
19И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
19И искали в это время первосвященники и книжники, чтобыналожить на Него руки, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал Он эту притчу.
20И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
20И, наблюдая за Ним, подослали лукавых людей, которые,притворившись благочестивыми, уловили бы Его в каком-либо слове, чтобы предать Его начальству и власти правителя.
21И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
21И они спросили Его: Учитель! мы знаем, что Ты правдиво говоришь и учишь и не смотришь на лице, но истинно пути Божию учишь;
22право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
22позволительно ли нам давать подать кесарю, или нет?
23А Той разбра лукавството им, и рече им:
23Он же, уразумев лукавство их, сказал им: что вы Меня искушаете?
24Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
24Покажите Мне динарий: чье на нем изображение и надпись? Они отвечали: кесаревы.
25А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
25Он сказал им: итак, отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу.
26И не можаха да уловят [нещо] в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
26И не могли уловить Его в слове перед народом, и, удивившись ответу Его, замолчали.
27Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
27Тогда пришли некоторые из саддукеев, отвергающих воскресение, и спросили Его:
28Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
28Учитель! Моисей написал нам, что если у кого умретбрат, имевший жену, и умрет бездетным, то брат его должен взять его жену и восставить семя брату своему.
29А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.
29Было семь братьев, первый, взяв жену, умер бездетным;
30И вторият и третият я взеха;
30взял ту жену второй, и тот умер бездетным;
31така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
31взял ее третий; также и все семеро, и умерли, не оставив детей;
32А после умря и жената.
32после всех умерла и жена;
33И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
33итак, в воскресение которого из них будет она женою, ибо семеро имели ее женою?
34А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
34Иисус сказал им в ответ: чада века сего женятся и выходят замуж;
35а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.
35а сподобившиеся достигнуть того века и воскресения из мертвых ни женятся, ни замуж не выходят,
36И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
36и умереть уже не могут, ибо они равны Ангелам и суть сыны Божии, будучи сынами воскресения.
37А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа [в мястото дето писа] за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
37А что мертвые воскреснут, и Моисей показал при купине, когда назвал Господа Богом Авраама и Богом Исаака и Богом Иакова.
38Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
38Бог же не есть Бог мертвых, но живых, ибо у Него все живы.
39А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
39На это некоторые из книжников сказали:Учитель! Ты хорошо сказал.
40Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
40И уже не смели спрашивать Его ни о чем. Он же сказал им:
41И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
41как говорят, что Христос есть Сын Давидов,
42Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
42а сам Давид говорит в книге псалмов: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня,
43Докле положа враговете Ти за Твое подножие.
43доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих?
44И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?
44Итак, Давид Господом называет Его; как же Он Сын ему?
45И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
45И когда слушал весь народ, Он сказал ученикам Своим:
46Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
46остерегайтесь книжников, которые любят ходить в длинных одеждах и любят приветствия в народных собраниях, председания в синагогах и предвозлежания на пиршествах,
47които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
47которые поедают домы вдов и лицемерно долго молятся; они примут тем большее осуждение.