1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
1Приближался праздник опресноков, называемый Пасхою,
2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.
2и искали первосвященники и книжники, как бы погубитьЕго, потому что боялись народа.
3Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
3Вошел же сатана в Иуду, прозванного Искариотом, одного из числа двенадцати,
4и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
4и он пошел, и говорил с первосвященниками и начальниками, как Его предать им.
5И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
5Они обрадовались и согласились дать ему денег;
6И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
6и он обещал, и искал удобного времени,чтобы предать Его им не при народе.
7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
7Настал же день опресноков, в который надлежало заколать пасхального агнца ,
8И прати [Исус] Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
8и послал Иисус Петра и Иоанна, сказав: пойдите, приготовьте нам есть пасху.
9А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
9Они же сказали Ему: где велишь нам приготовить?
10А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
10Он сказал им: вот, при входе вашем в город, встретится с вами человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним в дом, в который войдет он,
11и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
11и скажите хозяину дома: Учитель говорит тебе: где комната, в которой бы Мне есть пасху с учениками Моими?
12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
12И он покажет вам горницу большую устланную; там приготовьте.
13И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
13Они пошли, и нашли, как сказал им, и приготовили пасху.
14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
14И когда настал час, Он возлег, и двенадцать Апостолов с Ним,
15И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;
15и сказал им: очень желал Я есть с вами сию пасху прежде Моего страдания,
16защото ви казвам, че няма [вече] да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
16ибо сказываю вам, что уже не будуесть ее, пока она не совершится в ЦарствииБожием.
17И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
17И, взяв чашу и благодарив, сказал: приимите ее и разделите между собою,
18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
18ибо сказываю вам, что не буду пить от плода виноградного, доколе не придет Царствие Божие.
19И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.
19И, взяв хлеб и благодарив, преломил и подал им, говоря: сие есть тело Мое, которое за вас предается; сие творите в Мое воспоминание.
20Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
20Также и чашу после вечери, говоря: сия чаша есть Новый Завет в Моей крови, которая за вас проливается.
21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
21И вот, рука предающего Меня со Мною за столом;
22Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
22впрочем, Сын Человеческий идет по предназначению, но горе тому человеку, которым Он предается.
23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
23И они начали спрашивать друг друга, кто бы из них был, который это сделает.
24Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
24Был же и спор между ними, кто из них должен почитаться большим.
25А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
25Он же сказал им: цари господствуют над народами, и владеющие ими благодетелями называются,
26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
26а вы не так: но кто из вас больше, будь как меньший, и начальствующий – как служащий.
27Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
27Ибо кто больше: возлежащий, или служащий? не возлежащий ли? А Я посреди вас, как служащий.
28А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
28Но вы пребыли со Мною в напастях Моих,
29Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
29и Я завещаваю вам, как завещал Мне Отец Мой, Царство,
30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
30да ядите и пиете за трапезою Моею в Царстве Моем, и сядете на престолах судить двенадцатьколен Израилевых.
31[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска [всички], за да ви пресее като жито;
31И сказал Господь: Симон! Симон! се, сатана просил, чтобы сеять вас как пшеницу,
32но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
32но Я молился о тебе, чтобы не оскудела вера твоя; и ты некогда, обратившись, утверди братьев твоих.
33[Петър] Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
33Он отвечал Ему: Господи! с Тобою я готов и в темницу и на смерть идти.
34А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
34Но Он сказал: говорю тебе, Петр, не пропоет петух сегодня, как ты трижды отречешься, что не знаешь Меня.
35И рече им: Когато ви пратих [без] кесия, без торба и [без] обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
35И сказал им: когда Я посылал вас без мешка и без сумы и без обуви, имели ли вы в чем недостаток? Они отвечали: ни в чем.
36И рече им: Но сега, който няма [кесия], нека я вземе, така и торба; и който няма [кесия], нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
36Тогда Он сказал им: но теперь, кто имеет мешок, тотвозьми его, также и суму; а у кого нет, продай одежду свою и купи меч;
37защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото [писаното] за Мене [наближава] към [своето] изпълнение.
37ибо сказываю вам, что должно исполниться на Мне и сему написанному: и к злодеям причтен.Ибо то, что о Мне, приходит к концу.
38И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
38Они сказали: Господи! вот, здесь два меча. Он сказал им: довольно.
39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
39И, выйдя, пошел по обыкновению на гору Елеонскую, за Ним последовали и ученики Его.
40И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
40Придя же на место, сказал им: молитесь, чтобы не впасть в искушение.
41И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
41И Сам отошел от них на вержение камня, и, преклонив колени, молился,
42Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
42говоря: Отче! о, если бы Ты благоволил пронести чашу сию мимо Меня! впрочем не Моя воля, но Твоя да будет.
43И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
43Явился же Ему Ангел с небес и укреплял Его.
44И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
44И, находясь в борении, прилежнее молился, и был пот Его, как капли крови, падающие на землю.
45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
45Встав от молитвы, Он пришел к ученикам, и нашел их спящими от печали
46Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
46и сказал им: что вы спите? встаньте и молитесь, чтобы не впасть в искушение.
47Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
47Когда Он еще говорил это, появился народ, а впереди его шел один из двенадцати, называемый Иуда, и он подошел к Иисусу, чтобы поцеловать Его. Ибо он такой им дал знак: Кого я поцелую, Тот и есть.
48А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
48Иисус же сказал ему: Иуда! целованием ли предаешь Сына Человеческого?
49И тия, които бяха около [Исуса], като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
49Бывшие же с Ним, видя, к чему идет дело, сказали Ему: Господи! не ударить ли нам мечом?
50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
50И один из них ударил раба первосвященникова, и отсек ему правое ухо.
51А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
51Тогда Иисус сказал: оставьте, довольно. И, коснувшись уха его, исцелил его.
52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата [стража] и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
52Первосвященникам же и начальникам храма и старейшинам, собравшимся против Него, сказал Иисус: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня?
53Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
53Каждый день бывал Я с вами в храме, и вы не поднимали на Меня рук, но теперь ваше время и власть тьмы.
54И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
54Взяв Его, повели и привели в домпервосвященника. Петр же следовал издали.
55И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
55Когда они развели огонь среди двора и сели вместе, сел и Петр между ними.
56И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
56Одна служанка, увидев его сидящего у огня и всмотревшись в него, сказала: и этот был с Ним.
57А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
57Но он отрекся от Него, сказав женщине: я не знаю Его.
58След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
58Вскоре потом другой, увидев его, сказал: и ты из них. Но Петр сказал этому человеку: нет!
59И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
59Прошло с час времени, еще некто настоятельно говорил: точно и этот был с Ним, ибо он Галилеянин.
60А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.
60Но Петр сказал тому человеку: не знаю, что ты говоришь. И тотчас, когда еще говорил он, запел петух.
61И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
61Тогда Господь, обратившись, взглянул на Петра, и Петр вспомнил слово Господа, как Он сказал ему: прежде нежели пропоет петух, отречешься от Меня трижды.
62И излезе вън та плака горко.
62И, выйдя вон, горько заплакал.
63И мъжете, които държаха[ Исуса], ругаеха Го и Го биеха,
63Люди, державшие Иисуса, ругались над Ним и били Его;
64и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.
64и, закрыв Его, ударяли Его по лицу и спрашивали Его: прореки, кто ударил Тебя?
65И много други хули изговориха против Него.
65И много иных хулений произносили против Него.
66И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
66И как настал день, собрались старейшины народа,первосвященники и книжники, и ввели Его в свой синедрион
67Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
67и сказали: Ты ли Христос? скажи нам. Он сказал им: если скажу вам, вы не поверите;
68и ако [ви] задам въпрос, не ще отговорите.
68если же и спрошу вас, не будете отвечать Мне и не отпустите Меня ;
69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
69отныне Сын Человеческий воссядет одесную силы Божией.
70И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие[ право] казвате; защото съм.
70И сказали все: итак, Ты Сын Божий? Он отвечал им: вы говорите, что Я.
71А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.
71Они же сказали: какое еще нужно нам свидетельство?ибо мы сами слышали из уст Его.