Bulgarian

Russian 1876

Luke

9

1И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
1Созвав же двенадцать, дал силу и власть над всеми бесами и врачевать от болезней,
2И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
2и послал их проповедывать Царствие Божие и исцелять больных.
3И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
3И сказал им: ничего не берите на дорогу: ни посоха, ни сумы, ни хлеба, ни серебра, и не имейте по две одежды;
4И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте [на път].
4и в какой дом войдете, там оставайтесь и оттуда отправляйтесь в путь .
5И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.
5А если где не примут вас, то, выходя из того города, отрясите и прах от ног ваших во свидетельство на них.
6И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.
6Они пошли и проходили по селениям, благовествуя иисцеляя повсюду.
7А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
7Услышал Ирод четвертовластник о всем, что делал Иисус , и недоумевал: ибо одни говорили, что это Иоанн восстал из мертвых;
8други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
8другие, что Илия явился, а иные, что один из древних пророков воскрес.
9И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
9И сказал Ирод: Иоанна я обезглавил; кто же Этот, о Котором я слышу такое? И искал увидеть Его.
10И като се върнаха апостолите, разказаха на [Исуса] все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.
10Апостолы, возвратившись, рассказали Ему, что они сделали; и Он, взяв их с Собою, удалился особо в пустое место, близ города, называемого Вифсаидою.
11А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
11Но народ, узнав, пошел за Ним; и Он, приняв их, беседовал с ними о Царствии Божием и требовавших исцеления исцелял.
12И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
12День же начал склоняться к вечеру. И, приступив кНему, двенадцать говорили Ему: отпусти народ, чтобы они пошли в окрестные селения и деревни ночевать и достали пищи; потому что мы здесь в пустом месте.
13Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?
13Но Он сказал им: вы дайте им есть. Они сказали: у нас нет более пятихлебов и двух рыб; разве нам пойти купить пищи для всех сих людей?
14(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
14Ибо их было около пяти тысяч человек. Но Он сказал ученикам Своим: рассадите их рядами по пятидесяти.
15Те сториха така и накараха всички да насядат.
15И сделали так, и рассадили всех.
16А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
16Он же, взяв пять хлебов и две рыбы и воззрев на небо, благословил их, преломил и дал ученикам, чтобы раздать народу.
17И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
17И ели, и насытились все; и оставшихся у них кусков набрано двенадцать коробов.
18И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?
18В одно время, когда Он молился в уединенном месте, и ученики были с Ним, Он спросил их: за кого почитает Меня народ?
19А в отговор те рекоха: [Едни казват, че си] Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
19Они сказали в ответ: за Иоанна Крестителя, а иные за Илию; другие же говорят , что один из древних пророков воскрес.
20Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
20Он же спросил их: а вы за кого почитаете Меня? Отвечал Петр: за Христа Божия.
21А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
21Но Он строго приказал им никому не говорить о сем,
22Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22сказав, что Сыну Человеческому должно много пострадать, и быть отвержену старейшинами, первосвященниками и книжниками, и быть убиту, и в третий деньвоскреснуть.
23Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
23Ко всем же сказал: если кто хочет идти за Мною, отвергнись себя, и возьми крест свой, и следуй за Мною.
24Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
24Ибо кто хочет душу свою сберечь, тот потеряет ее; а кто потеряет душу свою ради Меня, тот сбережет ее.
25Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
25Ибо что пользы человеку приобрести весь мир, а себя самого погубить или повредить себе?
26Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и [в славата] на Отца и на Своите ангели.
26Ибо кто постыдится Меня и Моих слов, того Сын Человеческий постыдится, когда приидет во славе Своей и Отца и святых Ангелов.
27А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.
27Говорю же вам истинно: есть некоторые из стоящих здесь, которые не вкусят смерти, как уже увидят Царствие Божие.
28И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
28После сих слов, дней через восемь, взяв Петра, Иоанна и Иакова, взошел Он на гору помолиться.
29И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му [стана] бяло [и] бляскаво.
29И когда молился, вид лица Его изменился, и одежда Его сделалась белою, блистающею.
30И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
30И вот, два мужа беседовали с Ним, которые были Моисей и Илия;
31които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
31явившись во славе, они говорили об исходе Его, который Ему надлежало совершить в Иерусалиме.
32А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
32Петр же и бывшие с ним отягчены были сном; но, пробудившись, увидели славу Его и двух мужей, стоявших с Ним.
33И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.
33И когда они отходили от Него, сказал Петр Иисусу: Наставник! хорошо нам здесь быть; сделаем три кущи: одну Тебе, одну Моисею и одну Илии, – не зная, что говорил.
34И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
34Когда же он говорил это, явилось облако и осенило их; и устрашились, когда вошли в облако.
35И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.
35И был из облака глас, глаголющий: Сей есть Сын Мой Возлюбленный, Его слушайте.
36И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
36Когда был глас сей, остался Иисус один. И они умолчали, и никому не говорили в те дни о том, что видели.
37И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
37В следующий же день, когда они сошли с горы, встретило Его много народа.
38И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
38Вдруг некто из народа воскликнул: Учитель! умоляю Тебя взглянуть на сына моего, он один у меня:
39И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
39его схватывает дух, и он внезапно вскрикивает, итерзает его, так что он испускает пену; и насилу отступает от него, измучив его.
40И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
40Я просил учеников Твоих изгнать его, и они не могли.
41Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
41Иисус же, отвечая, сказал: о, род неверный и развращенный! доколе буду с вами и буду терпеть вас? приведи сюда сына твоего.
42И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
42Когда же тот еще шел, бес поверг его и стал бить; но Иисус запретил нечистому духу, и исцелил отрока, и отдал его отцу его.
43И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:
43И все удивлялись величию Божию. Когда же все дивились всему, что творил Иисус, Он сказал ученикам Своим:
44Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
44вложите вы себе в уши слова сии: Сын Человеческий будет предан в руки человеческие.
45Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
45Но они не поняли слова сего, и оно было закрыто от них, так что они не постигли его, а спросить Его о сем слове боялись.
46И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
46Пришла же им мысль: кто бы из них был больше?
47А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
47Иисус же, видя помышление сердца их, взяв дитя, поставил его пред Собою
48Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
48и сказал им: кто примет сие дитяво имя Мое, тот Меня принимает; а кто примет Меня, тот принимает Пославшего Меня; ибо кто из вас меньше всех, тот будет велик.
49А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.
49При сем Иоанн сказал: Наставник! мы видели человека, именем Твоим изгоняющего бесов, и запретили ему, потому что он не ходит с нами.
50А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
50Иисус сказал ему: не запрещайте, ибо кто не против вас, тот за вас.
51И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
51Когда же приближались дни взятия Его от мира , Он восхотел идти в Иерусалим;
52И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
52и послал вестников пред лицем Своим; и они пошли и вошли в селение Самарянское; чтобы приготовить для Него;
53Но не Го приеха, защото лицето Му беше [обърнато] към Ерусалим.
53но там не приняли Его, потому что Он имел вид путешествующего в Иерусалим.
54Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
54Видя то, ученики Его, Иаков и Иоанн, сказали: Господи! хочешь ли, мы скажем, чтобы огонь сошел с неба и истребил их, как и Илия сделал?
55А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
55Но Он, обратившись к ним, запретил им и сказал: не знаете, какого вы духа;
56И отидоха в друго село.
56ибо Сын Человеческий пришел не губить души человеческие, а спасать. И пошли в другое селение.
57А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
57Случилось, что когда они были в пути, некто сказалЕму: Господи! я пойду за Тобою, куда бы Ты ни пошел.
58Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
58Иисус сказал ему: лисицы имеют норы, и птицы небесные – гнезда; а Сын Человеческий не имеет, где приклонить голову.
59А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
59А другому сказал: следуй за Мною. Тот сказал: Господи! позволь мне прежде пойти и похоронить отца моего.
60Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
60Но Иисус сказал ему: предоставь мертвым погребать своих мертвецов, а ты иди, благовествуй Царствие Божие.
61Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
61Еще другой сказал: я пойду за Тобою, Господи! но прежде позволь мне проститься с домашними моими.
62А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
62Но Иисус сказал ему: никто, возложивший руку свою на плуг и озирающийся назад, не благонадежен для Царствия Божия.