1След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.
1После сего избрал Господь и других семьдесят учеников , и послал их по два пред лицем Своим во всякий город и место, куда Сам хотел идти,
2И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
2и сказал им: жатвы много, а делателей мало; итак, молите Господина жатвы, чтобы выслал делателей на жатву Свою.
3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
3Идите! Я посылаю вас, как агнцев среди волков.
4Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
4Не берите ни мешка, ни сумы, ни обуви, и никого на дороге не приветствуйте.
5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
5В какой дом войдете, сперва говорите: мир дому сему;
6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
6и если будет там сын мира, то почиет на нем мир ваш, а если нет, то к вам возвратится.
7И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
7В доме же том оставайтесь, ешьте и пейте, что у них есть, ибо трудящийся достоин награды за труды свои; не переходите из дома в дом.
8И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
8И если придете в какой город и примут вас, ешьте, что вам предложат,
9и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
9и исцеляйте находящихся в нем больных, и говорите им: приблизилось к вам Царствие Божие.
10А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
10Если же придете в какой город и не примут вас, то, выйдя на улицу, скажите:
11И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
11и прах, прилипший к нам от вашего города, отрясаем вам; однако же знайте, что приблизилось к вам Царствие Божие.
12Казвам ви: По-леко ще бъде [наказанието] на Содом в оня ден отколкото на тоя град.
12Сказываю вам, что Содому в день оный будет отраднее, нежели городу тому.
13Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
13Горе тебе, Хоразин! горе тебе, Вифсаида! ибо если бы в Тире и Сидоне явлены были силы, явленные в вас, то давно бы они, сидя во вретище и пепле, покаялись;
14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
14но и Тиру и Сидону отраднее будет на суде, нежели вам.
15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.
15И ты, Капернаум, до неба вознесшийся, до ада низвергнешься.
16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
16Слушающий вас Меня слушает, и отвергающийся вас Меня отвергается; а отвергающийся Меня отвергается Пославшего Меня.
17И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
17Семьдесят учеников возвратились с радостью и говорили: Господи! и бесы повинуются нам о имени Твоем.
18А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
18Он же сказал им: Я видел сатану, спадшего с неба, как молнию;
19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
19се, даю вам власть наступать на змей и скорпионов и на всю силу вражью, и ничто не повредит вам;
20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
20однакож тому не радуйтесь, что духи вам повинуются, но радуйтесь тому, что имена ваши написаны на небесах.
21В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
21В тот час возрадовался духом Иисус и сказал: славлю Тебя, Отче, Господи неба и земли, что Ты утаил сие от мудрых и разумных и открыл младенцам. Ей, Отче! Ибо таково было Твое благоволение.
22Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
22И, обратившись к ученикам, сказал: все предано Мне Отцем Моим; и кто есть Сын, не знает никто, кроме Отца, и кто есть Отец, не знает никто , кроме Сына, и кому Сын хочет открыть.
23И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
23И, обратившись к ученикам, сказал им особо: блаженны очи, видящие то, что вы видите!
24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.
24ибо сказываю вам, что многие пророки и цари желали видеть, что вы видите, и не видели, и слышать, что вы слышите, и не слышали.
25И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
25И вот, один законник встал и, искушая Его, сказал: Учитель! что мне делать, чтобы наследоватьжизнь вечную?
26А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
26Он же сказал ему: в законе что написано? как читаешь?
27А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
27Он сказал в ответ: возлюби Господа Богатвоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всею крепостию твоею, и всем разумением твоим, и ближнего твоего, как самого себя.
28[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
28Иисус сказал ему: правильно ты отвечал; так поступай, и будешь жить.
29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
29Но он, желая оправдать себя, сказал Иисусу: а кто мой ближний?
30В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
30На это сказал Иисус: некоторый человек шел из Иерусалима в Иерихон и попался разбойникам, которые сняли с него одежду, изранили его и ушли, оставив его едва живым.
31А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
31По случаю один священник шел тою дорогою и, увидев его, прошел мимо.
32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
32Также и левит, быв на том месте, подошел, посмотрел и прошел мимо.
33Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се,
33Самарянин же некто, проезжая, нашел на него и, увидев его, сжалился
34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
34и, подойдя, перевязал ему раны, возливая масло и вино; и, посадив его на своего осла, привез его в гостиницу и позаботился о нем;
35И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
35а на другой день, отъезжая, вынул два динария, дал содержателю гостиницы и сказал ему: позаботься о нем; и если издержишь что более, я, когда возвращусь, отдам тебе.
36Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
36Кто из этих троих, думаешь ты, был ближний попавшемуся разбойникам?
37Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
37Он сказал: оказавший ему милость. Тогда Иисус сказал ему: иди, и ты поступай так же.
38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
38В продолжение пути их пришел Он в одно селение; здесь женщина, именем Марфа, приняла Его в дом свой;
39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
39у нее была сестра, именем Мария, которая села у ног Иисуса и слушала слово Его.
40А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
40Марфа же заботилась о большом угощении и, подойдя, сказала: Господи! или Тебе нужды нет, что сестра моя одну меня оставила служить? скажи ей, чтобыпомогла мне.
41Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
41Иисус же сказал ей в ответ: Марфа! Марфа! ты заботишься и суетишься о многом,
42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
42а одно только нужно; Мария же избрала благую часть,которая не отнимется у нее.