1И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
1И начал говорить им притчами: некоторый человек насадил виноградник и обнес оградою, и выкопал точило, и построил башню, и, отдав его виноградарям, отлучился.
2И във времето на [плода] изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
2И послал в свое время к виноградарям слугу - принять от виноградарей плодов из виноградника.
3А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
3Они же, схватив его, били, и отослали ни с чем.
4Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
4Опять послал к ним другого слугу; и тому камнями разбили голову и отпустили его с бесчестьем.
5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, [от които] едни биха, а други убиха.
5И опять иного послал: и того убили; и многих других то били, то убивали.
6Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.
6Имея же еще одного сына, любезного ему, напоследок послал и его к ним, говоря: постыдятся сына моего.
7А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
7Но виноградари сказали друг другу: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство будет наше.
8И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
8И, схватив его, убили и выбросили вон из виноградника.
9Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
9Что же сделает хозяин виноградника? - Придет и предаст смерти виноградарей, и отдаст виноградник другим.
10Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
10Неужели вы не читали сего в Писании: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла;
11От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
11это от Господа, и есть дивно в очах наших.
12И[ първенците] искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
12И старались схватить Его, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал притчу; и,оставив Его, отошли.
13Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
13И посылают к Нему некоторых из фарисеев и иродиан,чтобы уловить Его в слове.
14И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
14Они же, придя, говорят Ему: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив и не заботишься об угождении кому-либо, ибо не смотришь ни на какое лице, но истинно пути Божию учишь. Позволительно ли давать подать кесарю или нет? давать ли нам или не давать?
15Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
15Но Он, зная их лицемерие, сказал им: что искушаете Меня? принесите Мне динарий, чтобы Мне видеть его.
16И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
16Они принесли. Тогда говорит им: чье это изображениеи надпись? Они сказали Ему: кесаревы.
17Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
17Иисус сказал им в ответ: отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу. И дивились Ему.
18След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
18Потом пришли к Нему саддукеи, которые говорят, чтонет воскресения, и спросили Его, говоря:
19Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
19Учитель! Моисей написал нам: если у кого умрет брат и оставит жену, а детей не оставит, тобрат его пусть возьмет жену его и восстановит семя брату своему.
20Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
20Было семь братьев: первый взял жену и, умирая, не оставил детей.
21Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
21Взял ее второй и умер, и он не оставил детей; также и третий.
22И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
22Брали ее за себя семеро и не оставили детей.После всех умерла и жена.
23Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
23Итак, в воскресении, когда воскреснут, которого из них будет она женою? Ибо семеро имели ее женою?
24Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?
24Иисус сказал им в ответ: этим ли приводитесь вы в заблуждение,не зная Писаний, ни силы Божией?
25Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
25Ибо, когда из мертвых воскреснут, тогда не будут ни жениться, ни замуж выходить, но будут, как Ангелы на небесах.
26А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, [на мястото], при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
26А о мертвых, что они воскреснут, разве не читали выв книге Моисея, как Бог при купине сказал ему: Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова?
27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
27Бог не есть Бог мертвых, но Бог живых. Итак, вы весьма заблуждаетесь.
28А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
28Один из книжников, слыша их прения и видя, что Иисус хорошо им отвечал, подошел и спросил Его: какая первая из всех заповедей?
29Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
29Иисус отвечал ему: первая из всех заповедей: слушай,Израиль! Господь Бог наш есть Господь единый;
30и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
30и возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всем разумением твоим, и всею крепостию твоею, - вот первая заповедь!
31А ето втората [подобна на нея] [заповед:] "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
31Вторая подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя. Иной большей сих заповеди нет.
32И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че [Бог] е един; и няма друг освен Него;
32Книжник сказал Ему: хорошо, Учитель! истину сказал Ты, что один есть Бог и нет иного, кроме Его;
33и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
33и любить Его всем сердцем и всем умом, и всею душею, и всею крепостью, и любить ближнего, как самого себя, есть больше всех всесожжений и жертв.
34Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
34Иисус, видя, что он разумно отвечал, сказал ему: недалеко ты от Царствия Божия. После того никто уже не смел спрашивать Его.
35И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
35Продолжая учить в храме, Иисус говорил: как говорят книжники, что Христос есть Сын Давидов?
36Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
36Ибо сам Давид сказал Духом Святым: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих.
37Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
37Итак, сам Давид называет Его Господом: как же Он Сын ему? И множество народа слушало Его с услаждением.
38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и [да приемат] поздравите по пазарите,
38И говорил им в учении Своем: остерегайтесь книжников, любящих ходить в длинных одеждах и принимать приветствия в народных собраниях,
39и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
39сидеть впереди в синагогах и возлежать на первом месте на пиршествах, -
40тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
40сии, поядающие домы вдов и напоказ долго молящиеся, примут тягчайшее осуждение.
41И като седна [Исус] срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
41И сел Иисус против сокровищницы и смотрел, как народ кладет деньги в сокровищницу. Многие богатые клали много.
42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
42Придя же, одна бедная вдова положила две лепты, что составляет кодрант.
43И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
43Подозвав учеников Своих, Иисус сказал им: истинно говорю вам, что эта бедная вдова положила больше всех, клавших в сокровищницу,
44защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
44ибо все клали от избытка своего, а она от скудости своей положила все, что имела, все пропитание свое.