¹А след два дни щеше да бъде пасхата и [празника] на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

¹Через два дня надлежало быть празднику Пасхи и опресноков. И искали первосвященники и книжники, как бы взять Егохитростью и убить;

²Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

²но говорили: только не в праздник, чтобы не произошло возмущения в народе.

³И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

³И когда был Он в Вифании, в доме Симона прокаженного, и возлежал, - пришла женщина с алавастровым сосудом мира из нарда чистого, драгоценного и, разбив сосуд, возлила Ему на голову.

⁴А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁴Некоторые же вознегодовали и говорили между собою: к чему сия трата мира?

⁵Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и [сумата] да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁵Ибо можно было бы продать его более нежели за триста динариев и раздать нищим. И роптали на нее.

⁶Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

⁶Но Иисус сказал: оставьте ее; что ее смущаете? Она доброе дело сделала для Меня.

⁷Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁷Ибо нищих всегда имеете с собою и, когда захотите, можете им благотворить; а Меня не всегда имеете.

⁸Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁸Она сделала, что могла: предварила помазать тело Мое к погребению.

⁹Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

⁹Истинно говорю вам: где ни будет проповедано Евангелие сие в целом мире, сказано будет, в память ее, и о том, что она сделала.

¹⁰Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

¹⁰И пошел Иуда Искариот, один из двенадцати, к первосвященникам, чтобы предать Его им.

¹¹Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

¹¹Они же, услышав, обрадовались, и обещали дать ему сребренники. И он искал, как бы в удобное времяпредать Его.

¹²А на първия ден на [празника] на безквасните хлябове, когато колеха [жертви] за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

¹²В первый день опресноков, когда заколали пасхального агнца , говорят Ему ученики Его: где хочешь есть пасху? мы пойдем и приготовим.

¹³И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

¹³И посылает двух из учеников Своих и говорит им: пойдите в город; и встретится вам человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним

¹⁴И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е[ приготвената] за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

¹⁴и куда он войдет, скажите хозяину дома того: Учитель говорит: где комната, в которойбы Мне есть пасху с учениками Моими?

¹⁵И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

¹⁵И он покажет вам горницу большую, устланную, готовую: там приготовьте нам.

¹⁶И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁶И пошли ученики Его, и пришли в город, и нашли, как сказал им; и приготовили пасху.

¹⁷И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

¹⁷Когда настал вечер, Он приходит с двенадцатью.

¹⁸И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

¹⁸И, когда они возлежали и ели, Иисус сказал: истинно говорю вам, один из вас, ядущий соМною, предаст Меня.

¹⁹Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

¹⁹Они опечалились и стали говорить Ему, один за другим: не я ли? и другой: не я ли?

²⁰А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

²⁰Он же сказал им в ответ: один из двенадцати, обмакивающий со Мною в блюдо.

²¹Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

²¹Впрочем Сын Человеческий идет, как писано о Нем; но горе тому человеку, которым Сын Человеческий предается: лучше было бы тому человеку не родиться.

²²И когато ядяха, [Исус] взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

²²И когда они ели, Иисус, взяв хлеб, благословил, преломил, дал им и сказал: приимите, ядите; сие есть Тело Мое.

²³Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

²³И, взяв чашу, благодарив, подал им: и пили из нее все.

²⁴И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

²⁴И сказал им: сие есть Кровь Моя Нового Завета, за многих изливаемая.

²⁵Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

²⁵Истинно говорю вам: Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда буду пить новое вино в Царствии Божием.

²⁶И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

²⁶И, воспев, пошли на гору Елеонскую.

²⁷И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

²⁷И говорит им Иисус: все вы соблазнитесь о Мне в эту ночь; ибо написано: поражу пастыря, ирассеются овцы.

²⁸А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

²⁸По воскресении же Моем, Я предваряю вас в Галилее.

²⁹А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

²⁹Петр сказал Ему: если и все соблазнятся, но не я.

³⁰Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁰И говорит ему Иисус: истинно говорю тебе, что ты ныне, в эту ночь, прежде нежели дважды пропоет петух, трижды отречешься от Меня.

³¹А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе[, пак] няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

³¹Но он еще с большим усилием говорил:хотя бы мне надлежало и умереть с Тобою, не отрекусь от Тебя. То же и все говорили.

³²Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

³²Пришли в селение, называемое Гефсимания; и Он сказал ученикам Своим: посидите здесь, пока Я помолюсь.

³³И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

³³И взял с Собою Петра, Иакова и Иоанна; и начал ужасаться и тосковать.

³⁴И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

³⁴И сказал им: душа Моя скорбит смертельно; побудьте здесь и бодрствуйте.

³⁵И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

³⁵И, отойдя немного, пал на землю и молился, чтобы, если возможно, миновал Его час сей;

³⁶Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти [искаш].

³⁶и говорил: Авва Отче! все возможно Тебе; пронеси чашу сию мимо Меня; но не чего Я хочу, а чего Ты.

³⁷И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

³⁷Возвращается и находит их спящими, и говорит Петру: Симон! ты спишь? не мог ты бодрствовать один час?

³⁸Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

³⁸Бодрствуйте и молитесь, чтобы не впасть в искушение: дух бодр, плоть же немощна.

³⁹И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

³⁹И, опять отойдя, молился, сказав то же слово.

⁴⁰И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

⁴⁰И, возвратившись, опять нашел их спящими, ибо глаза у них отяжелели, и они не знали, что Ему отвечать.

⁴¹И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

⁴¹И приходит в третий раз и говорит им: вы все еще спите и почиваете? Кончено, пришел час: вот, предаетсяСын Человеческий в руки грешников.

⁴²Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

⁴²Встаньте, пойдем; вот, приблизился предающий Меня.

⁴³И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници, книжниците и старейшините.

⁴³И тотчас, как Он еще говорил, приходит Иуда, один из двенадцати, и с ним множество народа с мечами и кольями, от первосвященников и книжников и старейшин.

⁴⁴А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете[, като Го пазите] здраво.

⁴⁴Предающий же Его дал им знак, сказав: Кого я поцелую, Тот и есть, возьмите Его и ведите осторожно.

⁴⁵И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

⁴⁵И, придя, тотчас подошел к Нему и говорит: Равви! Равви! и поцеловал Его.

⁴⁶И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

⁴⁶А они возложили на Него руки свои и взяли Его.

⁴⁷А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

⁴⁷Один же из стоявших тут извлек меч, ударил раба первосвященникова и отсек ему ухо.

⁴⁸Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

⁴⁸Тогда Иисус сказал им: как будто наразбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня.

⁴⁹Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но [това стана], за да се сбъднат писанията.

⁴⁹Каждый день бывал Я с вами в храме и учил, и вы не брали Меня. Но да сбудутся Писания.

⁵⁰Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁰Тогда, оставив Его, все бежали.

⁵¹И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

⁵¹Один юноша, завернувшись по нагому телу в покрывало, следовал за Ним; и воины схватили его.

⁵²А той, като остави плащаницата, избяга гол.

⁵²Но он, оставив покрывало, нагой убежал от них.

⁵³И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

⁵³И привели Иисуса к первосвященнику; и собрались к нему все первосвященники и старейшины и книжники.

⁵⁴А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

⁵⁴Петр издали следовал за Ним, даже внутрь двора первосвященникова; и сидел со служителями, и грелся у огня.

⁵⁵И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

⁵⁵Первосвященники же и весь синедрион искали свидетельства на Иисуса, чтобы предать Его смерти; и не находили.

⁵⁶Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁶Ибо многие лжесвидетельствовали на Него, но свидетельства сии не были достаточны.

⁵⁷Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

⁵⁷И некоторые, встав, лжесвидетельствовали против Него и говорили:

⁵⁸Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

⁵⁸мы слышали, как Он говорил: Я разрушу храм сей рукотворенный, и через три дня воздвигну другой, нерукотворенный.

⁵⁹Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁹Но и такое свидетельство их не былодостаточно.

⁶⁰Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶⁰Тогда первосвященник стал посреди и спросил Иисуса:что Ты ничего не отвечаешь? что они против Тебя свидетельствуют?

⁶¹А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

⁶¹Но Он молчал и не отвечал ничего. Опять первосвященник спросил Его и сказал Ему: Ты ли Христос, Сын Благословенного?

⁶²А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

⁶²Иисус сказал: Я; и вы узрите Сына Человеческого,сидящего одесную силы и грядущего на облаках небесных.

⁶³Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶³Тогда первосвященник, разодрав одежды свои, сказал: на что еще нам свидетелей?

⁶⁴Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно [наказание].

⁶⁴Вы слышали богохульство; как вам кажется? Они же всепризнали Его повинным смерти.

⁶⁵И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

⁶⁵И некоторые начали плевать на Него и, закрывая Ему лице, ударять Его и говорить Ему: прореки. И слуги били Его по ланитам.

⁶⁶И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

⁶⁶Когда Петр был на дворе внизу, пришла одна из служанок первосвященника

⁶⁷и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁷и, увидев Петра греющегося и всмотревшись в него,сказала: и ты был с Иисусом Назарянином.

⁶⁸А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

⁶⁸Но он отрекся, сказав: не знаю и не понимаю, что ты говоришь. И вышел вон на передний двор; и запел петух.

⁶⁹Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁶⁹Служанка, увидев его опять, начала говорить стоявшим тут: этот из них.

⁷⁰А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

⁷⁰Он опять отрекся. Спустя немного, стоявшие тут опять стали говорить Петру: точно ты из них; ибо ты Галилеянин, и наречие твое сходно.

⁷¹А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

⁷¹Он же начал клясться и божиться: не знаю Человека Сего, о Котором говорите.

⁷²И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

⁷²Тогда петух запел во второй раз. И вспомнил Петр слово, сказанное ему Иисусом: прежде нежели петух пропоет дважды, трижды отречешься от Меня; и начал плакать.