¹А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

¹И когда окончил Иисус наставления двенадцати ученикам Своим, перешел оттуда учить и проповедывать в городах их.

²А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат:

²Иоанн же, услышав в темнице о делах Христовых, послал двоих из учеников своих

³Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

³сказать Ему: Ты ли Тот, Который должен придти, или ожидать нам другого?

⁴Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

⁴И сказал им Иисус в ответ: пойдите, скажите Иоанну, что слышите и видите:

⁵Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

⁵слепые прозревают и хромые ходят, прокаженные очищаются и глухие слышат, мертвые воскресают и нищие благовествуют;

⁶И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

⁶и блажен, кто не соблазнится о Мне.

⁷И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?

⁷Когда же они пошли, Иисус начал говорить народу об Иоанне: что смотреть ходили вы в пустыню? трость ли, ветром колеблемую?

⁸Но какво излязохте да видите? човек в меки [дрехи] ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

⁸Что же смотреть ходили вы? человека ли, одетого в мягкие одежды? Носящие мягкие одежды находятся в чертогах царских.

⁹Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

⁹Что же смотреть ходили вы? пророка? Да, говорю вам, и больше пророка.

¹⁰Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе".

¹⁰Ибо он тот, о котором написано: се, Я посылаю Ангела Моего пред лицем Твоим, который приготовит путь Твой пред Тобою.

¹¹Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

¹¹Истинно говорю вам: из рожденных женами не восставал больший Иоанна Крестителя; но меньший в Царстве Небесном больше его.

¹²А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

¹²От дней же Иоанна Крестителя доныне Царство Небесноесилою берется, и употребляющие усилие восхищают его,

¹³Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

¹³ибо все пророки и закон прорекли до Иоанна.

¹⁴и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

¹⁴И если хотите принять, он есть Илия, которому должно придти.

¹⁵Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁵Кто имеет уши слышать, да слышит!

¹⁶А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

¹⁶Но кому уподоблю род сей? Он подобен детям, которые сидят на улице и, обращаясь к своим товарищам,

¹⁷Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

¹⁷говорят: мы играли вам на свирели, и вы не плясали; мы пели вам печальные песни, и вы не рыдали.

¹⁸Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

¹⁸Ибо пришел Иоанн, ни ест, ни пьет; и говорят: в нем бес.

¹⁹Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

¹⁹Пришел Сын Человеческий, ест и пьет; и говорят: вот человек, который любит есть и пить вино, друг мытарям и грешникам. И оправдана премудрость чадами ее.

²⁰Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

²⁰Тогда начал Он укорять города, в которых наиболееявлено было сил Его, за то, что они не покаялись:

²¹Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

²¹горе тебе, Хоразин! горе тебе, Вифсаида! ибо если бы в Тире и Сидоне явлены были силы, явленные в вас, то давно бы они во вретище и пепле покаялись,

²²Но казвам ви, на Тир и Сидон[ наказанието] ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

²²но говорю вам: Тиру и Сидону отраднее будет в день суда, нежели вам.

²³И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

²³И ты, Капернаум, до неба вознесшийся, до ада низвергнешься, ибо если бы в Содоме явлены были силы, явленные в тебе, то он оставался бы до сего дня;

²⁴Но казвам ви, че в същия ден [наказанието] на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

²⁴но говорю вам, что земле Содомской отраднее будет в день суда, нежели тебе.

²⁵В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

²⁵В то время, продолжая речь, Иисус сказал: славлю Тебя, Отче, Господи неба и земли, что Ты утаил сие от мудрых и разумных и открыл то младенцам;

²⁶Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²⁶ей, Отче! ибо таково было Твое благоволение.

²⁷Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²⁷Все предано Мне Отцем Моим, и никто не знает Сына, кроме Отца; и Отца не знает никто, кроме Сына, и кому Сын хочет открыть.

²⁸Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

²⁸Придите ко Мне все труждающиеся и обремененные, и Я успокою вас;

²⁹Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

²⁹возьмите иго Мое на себя и научитесь от Меня, ибо Я кроток и смирен сердцем, и найдете покой душам вашим;

³⁰Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

³⁰ибо иго Мое благо, и бремя Мое легко.