Bulgarian

Russian 1876

Matthew

15

1Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
1Тогда приходят к Иисусу Иерусалимские книжники и фарисеи и говорят:
2Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
2зачем ученики Твои преступают предание старцев? ибо не умывают рук своих, когда едят хлеб.
3А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
3Он же сказал им в ответ: зачем и вы преступаете заповедь Божию ради предания вашего?
4Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
4Ибо Бог заповедал: почитай отца и мать; и: злословящий отца или мать смертью да умрет.
5Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
5А вы говорите: если кто скажет отцу или матери: дар Богу то, чем бы ты от меня пользовался,
6- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
6тот может и не почтить отца своего или мать свою; таким образом вы устранили заповедь Божию преданием вашим.
7Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
7Лицемеры! хорошо пророчествовал о вас Исаия, говоря:
8"Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
8приближаются ко Мне люди сии устами своими, и чтут Меня языком, сердце же их далеко отстоит от Меня;
9Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават [за] поучения човешки заповеди".
9но тщетно чтут Меня, уча учениям, заповедям человеческим.
10И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
10И, призвав народ, сказал им: слушайте и разумейте!
11Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
11не то, что входит в уста, оскверняет человека, но то,что выходит из уст, оскверняет человека.
12Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
12Тогда ученики Его, приступив, сказали Ему: знаешь ли, что фарисеи, услышав слово сие, соблазнились?
13А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
13Он же сказал в ответ: всякое растение, которое не Отец Мой Небесный насадил, искоренится;
14Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
14оставьте их: они - слепые вожди слепых; а если слепой ведет слепого, то оба упадут в яму.
15Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
15Петр же, отвечая, сказал Ему: изъясни нам притчу сию.
16А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
16Иисус сказал: неужели и вы еще неразумеете?
17Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
17еще ли не понимаете, что все, входящеев уста, проходит в чрево и извергается вон?
18А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
18а исходящее из уст - из сердца исходит - сие оскверняет человека,
19Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
19ибо из сердца исходят злые помыслы, убийства, прелюбодеяния, любодеяния, кражи, лжесвидетельства, хуления -
20Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
20это оскверняет человека; а есть неумытыми руками - не оскверняет человека.
21И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
21И, выйдя оттуда, Иисус удалился в страны Тирские и Сидонские.
22И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
22И вот, женщина Хананеянка, выйдя из тех мест, кричала Ему: помилуй меня, Господи, сын Давидов, дочь моя жестоко беснуется.
23Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
23Но Он не отвечал ей ни слова. И ученики Его, приступив, просили Его: отпусти ее, потому что кричит за нами.
24А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
24Он же сказал в ответ: Я послан только к погибшим овцам дома Израилева.
25А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
25А она, подойдя, кланялась Ему и говорила: Господи!помоги мне.
26Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
26Он же сказал в ответ: нехорошо взять хлеб у детей и бросить псам.
27А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
27Она сказала: так, Господи! но и псы едят крохи, которые падают со стола господ их.
28Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
28Тогда Иисус сказал ей в ответ: о, женщина! велика вера твоя; да будет тебе по желанию твоему. И исцелилась дочь ее в тот час.
29И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
29Перейдя оттуда, пришел Иисус к морю Галилейскому и, взойдя на гору, сел там.
30И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
30И приступило к Нему множество народа, имея с собою хромых, слепых, немых, увечных и иных многих, и повергли их к ногам Иисусовым; и Он исцелил их;
31така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
31так что народ дивился, видя немых говорящими, увечных здоровыми, хромых ходящими и слепых видящими; и прославлял Бога Израилева.
32А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
32Иисус же, призвав учеников Своих, сказал им: жаль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть; отпустить же их неевшими не хочу, чтобы не ослабели в дороге.
33Учениците Му казаха: Отгде [да имаме] в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
33И говорят Ему ученики Его: откуда нам взять в пустыне столько хлебов, чтобы накормить столько народа?
34Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
34Говорит им Иисус: сколько у вас хлебов? Они же сказали: семь, и немного рыбок.
35Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
35Тогда велел народу возлечь на землю.
36И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
36И, взяв семь хлебов и рыбы, воздалблагодарение, преломил и дал ученикам Своим, а ученики народу.
37И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
37И ели все и насытились; и набралиоставшихся кусков семь корзин полных,
38А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
38а евших было четыре тысячи человек, кроме женщин и детей.
39И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
39И, отпустив народ, Он вошел в лодку и прибыл в пределы Магдалинские.