Bulgarian

Russian 1876

Matthew

14

1В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;
1В то время Ирод четвертовластник услышал молву об Иисусе
2и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
2и сказал служащим при нем: это Иоанн Креститель; онвоскрес из мертвых, и потому чудеса делаются им.
3Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;
3Ибо Ирод, взяв Иоанна, связал его и посадил в темницу за Иродиаду, жену Филиппа, брата своего,
4понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
4потому что Иоанн говорил ему: не должно тебе иметь ее.
5И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
5И хотел убить его, но боялся народа, потому что его почитали за пророка.
6А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.
6Во время же празднования дня рождения Ирода дочьИродиады плясала перед собранием и угодила Ироду,
7Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
7посему он с клятвою обещал ей дать, чего она ни попросит.
8А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
8Она же, по наущению матери своей, сказала: дай мне здесь на блюде голову Иоанна Крестителя.
9Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
9И опечалился царь, но, ради клятвы и возлежащих с ним, повелел дать ей,
10И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.
10и послал отсечь Иоанну голову в темнице.
11И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
11И принесли голову его на блюде и дали девице, а она отнесла матери своей.
12А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
12Ученики же его, придя, взяли тело его и погребли его; и пошли, возвестили Иисусу.
13И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
13И, услышав, Иисус удалился оттуда на лодке в пустынное место один; а народ, услышав о том, пошел за Ним из городов пешком.
14И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
14И, выйдя, Иисус увидел множество людей и сжалился над ними, и исцелил больных их.
15А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
15Когда же настал вечер, приступили к Нему ученики Егои сказали: место здесь пустынное и время уже позднее; отпусти народ, чтобы они пошли в селения и купили себе пищи.
16А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
16Но Иисус сказал им: не нужно им идти, вы дайте им есть.
17А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
17Они же говорят Ему: у нас здесь только пять хлебов и две рыбы.
18А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
18Он сказал: принесите их Мне сюда.
19Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
19И велел народу возлечь на траву и, взяв пять хлебов и две рыбы, воззрел на небо, благословил и, преломив, дал хлебы ученикам, а ученикинароду.
20И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
20И ели все и насытились; и набралиоставшихся кусков двенадцать коробов полных;
21А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
21а евших было около пяти тысяч человек, кроме женщин и детей.
22И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
22И тотчас понудил Иисус учеников Своих войти в лодку и отправиться прежде Его на другую сторону, пока Он отпустит народ.
23И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
23И, отпустив народ, Он взошел на гору помолиться наедине; и вечером оставался там один.
24А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
24А лодка была уже на средине моря, и ее било волнами, потому что ветер был противный.
25А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
25В четвертую же стражу ночи пошел к ним Иисус, идя по морю.
26И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
26И ученики, увидев Его идущего по морю, встревожились и говорили: это призрак; и от страхавскричали.
27А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
27Но Иисус тотчас заговорил с ними и сказал: ободритесь; это Я, не бойтесь.
28И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
28Петр сказал Ему в ответ: Господи! если это Ты, повели мне придти к Тебе по воде.
29А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
29Он же сказал: иди. И, выйдя из лодки, Петр пошел по воде, чтобы подойти к Иисусу,
30Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
30но, видя сильный ветер, испугался и, начав утопать, закричал: Господи! спаси меня.
31И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
31Иисус тотчас простер руку, поддержал его и говорит ему: маловерный! зачем ты усомнился?
32И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
32И, когда вошли они в лодку, ветер утих.
33А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
33Бывшие же в лодке подошли, поклонились Ему и сказали: истинно Ты Сын Божий.
34И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.
34И, переправившись, прибыли в землю Геннисаретскую.
35И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
35Жители того места, узнав Его, послали во всю окрестность ту и принесли к Нему всех больных,
36и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
36и просили Его, чтобы только прикоснуться к краю одежды Его; и которые прикасались, исцелялись.