¹В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

¹Выйдя же в день тот из дома, Иисус сел у моря.

²И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

²И собралось к Нему множество народа, так что Он вошел в лодку и сел; а весь народ стоял наберегу.

³И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

³И поучал их много притчами, говоря: вот, вышел сеятель сеять;

⁴и като сееше някои[ зърна] паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁴и когда он сеял, иное упало придороге, и налетели птицы и поклевали то;

⁵А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁵иное упало на места каменистые, где немного было земли, и скоро взошло, потому что земля была неглубока.

⁶а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁶Когда же взошло солнце, увяло, и, как не имело корня, засохло;

⁷Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁷иное упало в терние, и выросло терние и заглушило его;

⁸А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁸иное упало на добрую землю и принесло плод: одно во сто крат, а другое в шестьдесят, иное же в тридцать.

⁹Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁹Кто имеет уши слышать, да слышит!

¹⁰Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

¹⁰И, приступив, ученики сказали Ему: для чего притчамиговоришь им?

¹¹А Той в отговор им каза: [Защото] на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹¹Он сказал им в ответ: для того, что вам дано знать тайны Царствия Небесного, а им не дано,

¹²Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹²ибо кто имеет, тому дано будет и приумножится, а кто не имеет, у того отнимется и то, что имеет;

¹³Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

¹³потому говорю им притчами, что они видя не видят, и слыша не слышат, и не разумеют;

¹⁴На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁴и сбывается над ними пророчество Исаии, которое говорит: слухом услышите - и не уразумеете, и глазами смотреть будете - и не увидите,

¹⁵Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

¹⁵ибо огрубело сердце людей сих и ушами с трудом слышат, и глаза свои сомкнули, да не увидятглазами и не услышат ушами, и не уразумеют сердцем, и дане обратятся, чтобы Я исцелил их.

¹⁶А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

¹⁶Ваши же блаженны очи, что видят, и уши ваши, что слышат,

¹⁷Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁷ибо истинно говорю вам, что многие пророки и праведники желали видеть, что вы видите, и не видели, и слышать, что вы слышите, и не слышали.

¹⁸Вие, прочее, чуйте [какво значи] притчата за сеяча.

¹⁸Вы же выслушайте значение притчи о сеятеле:

¹⁹При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

¹⁹ко всякому, слушающему слово о Царствии и не разумеющему, приходит лукавый и похищает посеянное в сердце его - вот кого означает посеянное при дороге.

²⁰А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²⁰А посеянное на каменистых местах означает того, кто слышит слово и тотчас с радостью принимает его;

²¹корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²¹но не имеет в себе корня и непостоянен: когда настанет скорбь или гонение за слово, тотчас соблазняется.

²²А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²²А посеянное в тернии означает того, кто слышит слово, но забота века сего и обольщение богатства заглушает слово, и оно бывает бесплодно.

²³А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

²³Посеянное же на доброй земле означает слышащего слово и разумеющего, который и бывает плодоносен, так что иной приносит плод во сто крат, инойв шестьдесят, а иной в тридцать.

²⁴Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁴Другую притчу предложил Он им, говоря: Царство Небесное подобно человеку, посеявшему доброе семя на поле своем;

²⁵но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

²⁵когда же люди спали, пришел враг его и посеял между пшеницею плевелы и ушел;

²⁶И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁶когда взошла зелень и показался плод, тогда явились и плевелы.

²⁷А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

²⁷Придя же, рабы домовладыки сказали ему: господин! не доброе ли семя сеял ты на поле твоем? откуда же на нем плевелы?

²⁸Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

²⁸Он же сказал им: враг человека сделал это. А рабы сказали ему: хочешь ли, мы пойдем, выберем их?

²⁹А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

²⁹Но он сказал: нет, - чтобы, выбирая плевелы, вы невыдергали вместе с ними пшеницы,

³⁰Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

³⁰оставьте расти вместе то и другое до жатвы; и во время жатвы я скажу жнецам: соберите прежде плевелы и свяжите их в связки, чтобы сжечь их, а пшеницууберите в житницу мою.

³¹Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³¹Иную притчу предложил Он им, говоря: Царство Небесноеподобно зерну горчичному, которое человек взял и посеял на поле своем,

³²което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³²которое, хотя меньше всех семян, но, когда вырастет,бывает больше всех злаков и становится деревом, так что прилетают птицы небесные и укрываются в ветвяхего.

³³Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³³Иную притчу сказал Он им: Царство Небесное подобно закваске, которую женщина, взяв, положила в три меры муки, доколе не вскисло все.

³⁴Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁴Все сие Иисус говорил народу притчами, и без притчи не говорил им,

³⁵за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁵да сбудется реченное через пророка, который говорит: отверзу в притчах уста Мои; изреку сокровенное от создания мира.

³⁶Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁶Тогда Иисус, отпустив народ, вошел в дом. И, приступив к Нему, ученики Его сказали: изъясни нам притчу о плевелах на поле.

³⁷А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁷Он же сказал им в ответ: сеющий доброе семя есть Сын Человеческий;

³⁸нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁸поле есть мир; доброе семя, это сыны Царствия, а плевелы - сыны лукавого;

³⁹неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

³⁹враг, посеявший их, есть диавол; жатва есть кончина века, а жнецы суть Ангелы.

⁴⁰И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴⁰Посему как собирают плевелы и огнем сжигают, так будет при кончине века сего:

⁴¹Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴¹пошлет Сын Человеческий Ангелов Своих, и соберут из Царства Его все соблазны и делающих беззаконие,

⁴²и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴²и ввергнут их в печь огненную; там будет плач и скрежет зубов;

⁴³Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴³тогда праведники воссияют, как солнце, в Царстве Отца их. Кто имеет уши слышать, да слышит!

⁴⁴Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁴Еще подобно Царство Небесное сокровищу, скрытому на поле, которое, найдя, человек утаил, и от радости о нем идет и продает все, что имеет, и покупает поле то.

⁴⁵Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁵Еще подобно Царство Небесное купцу, ищущему хорошихжемчужин,

⁴⁶и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁶который, найдя одну драгоценную жемчужину, пошел и продал все, что имел, и купил ее.

⁴⁷Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира[ риби] от всякакъв вид,

⁴⁷Еще подобно Царство Небесное неводу, закинутому в море и захватившему рыб всякого рода,

⁴⁸и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁸который, когда наполнился, вытащили на берег и, сев, хорошее собрали в сосуды, а худое выбросили вон.

⁴⁹Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁴⁹Так будет при кончине века: изыдут Ангелы, и отделят злых из среды праведных,

⁵⁰и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵⁰и ввергнут их в печь огненную: там будет плач и скрежет зубов.

⁵¹[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵¹И спросил их Иисус: поняли ли вы все это? Они говорят Ему: так, Господи!

⁵²А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵²Он же сказал им: поэтому всякий книжник, наученный Царству Небесному, подобен хозяину, который выносит изсокровищницы своей новое и старое.

⁵³Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵³И, когда окончил Иисус притчи сии, пошел оттуда.

⁵⁴И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁴И, придя в отечество Свое, учил их в синагоге их, так что они изумлялись и говорили: откуда у Него такая премудрость и силы?

⁵⁵Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁵не плотников ли Он сын? не Его ли Мать называетсяМария, и братья Его Иаков и Иосий, и Симон, и Иуда?

⁵⁶И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁶и сестры Его не все ли между нами? откуда же у Него все это?

⁵⁷И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁷И соблазнялись о Нем. Иисус же сказал им: не бывает пророк без чести, разве только вотечестве своем и в доме своем.

⁵⁸И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

⁵⁸И не совершил там многих чудес по неверию их.