¹Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

¹Когда Иисус окончил все слова сии, то сказал ученикам Своим:

²Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

²вы знаете, что через два дня будет Пасха, и Сын Человеческий предан будет на распятие.

³Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

³Тогда собрались первосвященники и книжники и старейшины народа во двор первосвященника, по имени Каиафы,

⁴и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

⁴и положили в совете взять Иисуса хитростью и убить;

⁵но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

⁵но говорили: только не в праздник, чтобы не сделалось возмущения в народе.

⁶А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

⁶Когда же Иисус был в Вифании, в доме Симона прокаженного,

⁷приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

⁷приступила к Нему женщина с алавастровым сосудом мира драгоценного и возливала Ему возлежащему на голову.

⁸А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

⁸Увидев это, ученики Его вознегодовали и говорили: к чему такая трата?

⁹Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума[, която] да се раздаде на сиромасите.

⁹Ибо можно было бы продать это миро за большую цену и дать нищим.

¹⁰Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

¹⁰Но Иисус, уразумев сие, сказал им: что смущаете женщину? она доброе дело сделала для Меня:

¹¹Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

¹¹ибо нищих всегда имеете с собою, а Меня не всегда имеете;

¹²Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

¹²возлив миро сие на тело Мое, она приготовила Меня к погребению;

¹³Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

¹³истинно говорю вам: где ни будет проповедано Евангелие сие в целом мире, сказано будет в память ее и о том, что она сделала.

¹⁴Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

¹⁴Тогда один из двенадцати, называемый Иуда Искариот, пошел к первосвященникам

¹⁵Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

¹⁵и сказал: что вы дадите мне, и я вам предам Его? Они предложили ему тридцать сребренников;

¹⁶И от тогава той търсеше удобен случай да [им] Го предаде.

¹⁶и с того времени он искал удобного случая предать Его.

¹⁷А в първия [ден на празника на] безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

¹⁷В первый же день опресночный приступили ученики к Иисусу и сказали Ему: где велишь нам приготовить Тебе пасху?

¹⁸Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

¹⁸Он сказал: пойдите в город к такому-то и скажите ему: Учитель говорит: время Мое близко; у тебя совершу пасху с учениками Моими.

¹⁹И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

¹⁹Ученики сделали, как повелел им Иисус, и приготовили пасху.

²⁰И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

²⁰Когда же настал вечер, Он возлег с двенадцатью учениками;

²¹И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²¹и когда они ели, сказал: истинно говорю вам, что один из вас предаст Меня.

²²А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

²²Они весьма опечалились, и начали говорить Ему, каждыйиз них: не я ли, Господи?

²³Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

²³Он же сказал в ответ: опустивший со Мною руку в блюдо, этот предаст Меня;

²⁴Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

²⁴впрочем Сын Человеческий идет, как писано о Нем, но горе тому человеку, которым Сын Человеческий предается: лучше было бы этому человеку не родиться.

²⁵И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

²⁵При сем и Иуда, предающий Его, сказал: не я ли, Равви? Иисус говорит ему: ты сказал.

²⁶И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

²⁶И когда они ели, Иисус взял хлеб и, благословив, преломил и, раздавая ученикам, сказал: приимите, ядите: сие есть Тело Мое.

²⁷Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

²⁷И, взяв чашу и благодарив, подал им и сказал: пейте из нее все,

²⁸Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

²⁸ибо сие есть Кровь Моя Нового Завета, за многих изливаемая во оставление грехов.

²⁹Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

²⁹Сказываю же вам, что отныне не буду пить от плода сего виноградного до того дня, когда буду пить с вами новое вино в Царстве Отца Моего.

³⁰И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

³⁰И, воспев, пошли на гору Елеонскую.

³¹Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

³¹Тогда говорит им Иисус: все вы соблазнитесь о Мне в эту ночь, ибо написано: поражу пастыря, и рассеются овцы стада;

³²А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

³²по воскресении же Моем предварю вас в Галилее.

³³А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

³³Петр сказал Ему в ответ: если и все соблазнятся о Тебе, я никогда не соблазнюсь.

³⁴Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁴Иисус сказал ему: истинно говорю тебе, что в эту ночь, прежде нежели пропоет петух, триждыотречешься от Меня.

³⁵Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

³⁵Говорит Ему Петр: хотя бы надлежало мне и умереть с Тобою, не отрекусь от Тебя. Подобное говорили и все ученики.

³⁶Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

³⁶Потом приходит с ними Иисус на место, называемое Гефсимания, и говорит ученикам: посидите тут, пока Я пойду, помолюсь там.

³⁷И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

³⁷И, взяв с Собою Петра и обоих сыновей Зеведеевых, начал скорбеть и тосковать.

³⁸Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

³⁸Тогда говорит им Иисус: душа Моя скорбит смертельно; побудьте здесь и бодрствуйте со Мною.

³⁹И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

³⁹И, отойдя немного, пал на лице Свое, молился и говорил: Отче Мой! если возможно, да минует Меня чаша сия; впрочем не как Я хочу, но как Ты.

⁴⁰Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

⁴⁰И приходит к ученикам и находит их спящими, и говорит Петру: так ли не могли вы одинчас бодрствовать со Мною?

⁴¹Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

⁴¹бодрствуйте и молитесь, чтобы не впасть в искушение: дух бодр, плоть же немощна.

⁴²Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

⁴²Еще, отойдя в другой раз, молился, говоря: Отче Мой! если не может чаша сия миновать Меня, чтобы Мне не пить ее, да будет воля Твоя.

⁴³И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

⁴³И, придя, находит их опять спящими, ибо у них глаза отяжелели.

⁴⁴И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁴⁴И, оставив их, отошел опять и помолился в третий раз, сказав то же слово.

⁴⁵Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

⁴⁵Тогда приходит к ученикам Своим и говорит им: вы все еще спите и почиваете?вот, приблизился час, и Сын Человеческий предается в руки грешников;

⁴⁶Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

⁴⁶встаньте, пойдем: вот, приблизился предающий Меня.

⁴⁷И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи[, изпратени] от главните свещеници и народните старейшини.

⁴⁷И, когда еще говорил Он, вот Иуда, один из двенадцати, пришел, и с ним множество народа с мечами и кольями, от первосвященников и старейшин народных.

⁴⁸А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

⁴⁸Предающий же Его дал им знак, сказав: Кого я поцелую, Тот и есть, возьмите Его.

⁴⁹И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

⁴⁹И, тотчас подойдя к Иисусу, сказал: радуйся, Равви! И поцеловал Его.

⁵⁰А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл [стори го]. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

⁵⁰Иисус же сказал ему: друг, для чего ты пришел? Тогда подошли и возложили руки на Иисуса, и взяли Его.

⁵¹И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

⁵¹И вот, один из бывших с Иисусом, простерши руку,извлек меч свой и, ударив раба первосвященникова, отсек ему ухо.

⁵²Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

⁵²Тогда говорит ему Иисус: возврати меч твой в его место, ибо все, взявшие меч, мечом погибнут;

⁵³Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁵³или думаешь, что Я не могу теперь умолить Отца Моего, и Он представит Мне более, нежели двенадцать легионов Ангелов?

⁵⁴Но как биха се сбъднали писанията, че[ това] трябва така да бъде?

⁵⁴как же сбудутся Писания, что так должно быть?

⁵⁵В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

⁵⁵В тот час сказал Иисус народу: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями взять Меня; каждый день с вами сидел Я, уча в храме, и вы не брали Меня.

⁵⁶Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁶Сие же все было, да сбудутся писания пророков. Тогда все ученики, оставив Его, бежали.

⁵⁷А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁷А взявшие Иисуса отвели Его к Каиафе первосвященнику, куда собрались книжники и старейшины.

⁵⁸А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

⁵⁸Петр же следовал за Ним издали, до двора первосвященникова; и, войдя внутрь, сел со служителями, чтобы видеть конец.

⁵⁹А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁵⁹Первосвященники и старейшины и весь синедрион искали лжесвидетельства против Иисуса, чтобы предать Его смерти,

⁶⁰обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

⁶⁰и не находили; и, хотя много лжесвидетелей приходило, не нашли. Но наконец пришли два лжесвидетеля

⁶¹Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни [пак] да го съградя.

⁶¹и сказали: Он говорил: могу разрушить храм Божий и в три дня создать его.

⁶²Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶²И, встав, первосвященник сказал Ему: что же ничего не отвечаешь? что они против Тебя свидетельствуют?

⁶³Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

⁶³Иисус молчал. И первосвященник сказал Ему: заклинаю Тебя Богом живым, скажи нам, Ты ли Христос, Сын Божий?

⁶⁴Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁴Иисус говорит ему: ты сказал; даже сказываю вам: отныне узрите Сына Человеческого, сидящего одесную силы и грядущего на облаках небесных.

⁶⁵Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁵Тогда первосвященник разодрал одежды свои и сказал: Он богохульствует! на что еще нам свидетелей? вот, теперь вы слышали богохульство Его!

⁶⁶А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно[ наказание].

⁶⁶как вам кажется? Они же сказали вответ: повинен смерти.

⁶⁷Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

⁶⁷Тогда плевали Ему в лице и заушали Его; другие же ударяли Его по ланитам

⁶⁸Познай ни, Христе, кой Те удари.

⁶⁸и говорили: прореки нам, Христос, кто ударил Тебя?

⁶⁹А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

⁶⁹Петр же сидел вне на дворе. И подошла к нему одна служанка и сказала: и ты был с Иисусом Галилеянином.

⁷⁰А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

⁷⁰Но он отрекся перед всеми, сказав: не знаю, что ты говоришь.

⁷¹И когато излезе в преддверието, видя го друга[ слугиня], и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

⁷¹Когда же он выходил за ворота, увидела его другая, и говорит бывшим там: и этот был с Иисусом Назореем.

⁷²И [Петър] пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

⁷²И он опять отрекся с клятвою, что не знает Сего Человека.

⁷³След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷³Немного спустя подошли стоявшие там и сказали Петру: точно и ты из них, ибо и речь твоя обличает тебя.

⁷⁴Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

⁷⁴Тогда он начал клясться и божиться, что не знает Сего Человека. И вдруг запел петух.

⁷⁵И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

⁷⁵И вспомнил Петр слово, сказанное ему Иисусом: прежде нежели пропоет петух, трижды отречешься от Меня. И выйдя вон, плакал горько.