Bulgarian

Russian 1876

Matthew

27

1А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
1Когда же настало утро, все первосвященники и старейшины народа имели совещание об Иисусе, чтобы предать Егосмерти;
2И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
2и, связав Его, отвели и предали ЕгоПонтию Пилату, правителю.
3Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че [Исус] бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
3Тогда Иуда, предавший Его, увидев, что Он осужден, и, раскаявшись, возвратил тридцать сребренников первосвященникам и старейшинам,
4Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
4говоря: согрешил я, предав кровь невинную. Они же сказали ему: что нам до того? смотри сам.
5И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
5И, бросив сребренники в храме, он вышел, пошел и удавился.
6А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
6Первосвященники, взяв сребренники, сказали: непозволительно положить их в сокровищницу церковную, потому что это цена крови.
7И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
7Сделав же совещание, купили на них землю горшечника, для погребения странников;
8Затова оная нива се нарече кръвна нива[, както се нарича] и до днес.
8посему и называется земля та „землею крови" до сего дня.
9Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, [Когото] оцениха някои от израилтяните,
9Тогда сбылось реченное через пророка Иеремию, который говорит: и взяли тридцать сребренников, цену Оцененного, Которого оценили сыны Израиля,
10и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
10и дали их за землю горшечника, как сказал мне Господь.
11А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
11Иисус же стал пред правителем. И спросил Его правитель: Ты Царь Иудейский? Иисус сказал ему: ты говоришь.
12И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
12И когда обвиняли Его первосвященники и старейшины, Он ничего не отвечал.
13Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
13Тогда говорит Ему Пилат: не слышишь, сколько свидетельствуют против Тебя?
14Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
14И не отвечал ему ни на одно слово, так что правитель весьма дивился.
15А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.
15На праздник же Пасхи правитель имел обычай отпускать народу одного узника, которого хотели.
16А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.
16Был тогда у них известный узник, называемый Варавва;
17И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
17итак, когда собрались они, сказал им Пилат: кого хотите, чтобы я отпустил вам: Варавву, или Иисуса, называемого Христом?
18(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.
18ибо знал, что предали Его из зависти.
19При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).
19Между тем, как сидел он на судейском месте, жена его послала ему сказать: не делай ничего Праведнику Тому, потому что я ныне во сне много пострадала за Него.
20А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
20Но первосвященники и старейшины возбудили народ просить Варавву, а Иисуса погубить.
21Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
21Тогда правитель спросил их: кого из двух хотите, чтобыя отпустил вам? Они сказали: Варавву.
22Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.
22Пилат говорит им: что же я сделаю Иисусу, называемому Христом? Говорят ему все: да будет распят.
23А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.
23Правитель сказал: какое же зло сделал Он? Но они еще сильнее кричали: да будет распят.
24И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
24Пилат, видя, что ничто не помогает, но смятениеувеличивается, взял воды и умыл руки перед народом, и сказал: невиновен я в крови Праведника Сего; смотрите вы.
25И целият народ в отговор рече: Кръвта Му [да бъде] на нас и на чадата ни.
25И, отвечая, весь народ сказал: кровь Его на нас и на детях наших.
26Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.
26Тогда отпустил им Варавву, а Иисуса, бив, предал на распятие.
27Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
27Тогда воины правителя, взяв Иисуса в преторию, собрали на Него весь полк
28И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
28и, раздев Его, надели на Него багряницу;
29И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и [туриха] тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
29и, сплетши венец из терна, возложили Ему на голову и дали Ему в правую руку трость; и, становясь пред Ним на колени, насмехались над Ним, говоря: радуйся, Царь Иудейский!
30И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
30и плевали на Него и, взяв трость, били Его по голове.
31И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
31И когда насмеялись над Ним, сняли с Него багряницу, и одели Его в одежды Его, и повели Его нараспятие.
32А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
32Выходя, они встретили одного Киринеянина, по имени Симона; сего заставили нести крест Его.
33И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
33И, придя на место, называемое Голгофа, что значит: Лобное место,
34дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
34дали Ему пить уксуса, смешанного с желчью; и, отведав, не хотел пить.
35И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
35Распявшие же Его делили одежды Его, бросая жребий;
36И седяха да Го пазят там.
36и, сидя, стерегли Его там;
37И поставиха над главата Му обвинението Му, написано [така:] Тоя е Исус, Юдейският Цар.
37и поставили над головою Его надпись, означающую винуЕго: Сей есть Иисус, Царь Иудейский.
38Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
38Тогда распяты с Ним два разбойника: один по правую сторону, а другой по левую.
39А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
39Проходящие же злословили Его, кивая головами своими
40Ти, Който разоряваш храма и за три дни [пак] го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.
40и говоря: Разрушающий храм и в три дня Созидающий! спаси Себя Самого; если Ты Сын Божий, сойди с креста.
41Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
41Подобно и первосвященники с книжниками и старейшинами и фарисеями, насмехаясь, говорили:
42Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
42других спасал, а Себя Самого не можетспасти; если Он Царь Израилев, пусть теперь сойдет с креста, и уверуем в Него;
43Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
43уповал на Бога; пусть теперь избавит Его, если Онугоден Ему. Ибо Он сказал: Я Божий Сын.
44Със същия[ укор] Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
44Также и разбойники, распятые с Ним, поносили Его.
45А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
45От шестого же часа тьма была по всей земле до часа девятого;
46А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
46а около девятого часа возопил Иисус громким голосом:Или, Или! лама савахфани? то есть: Боже Мой, Боже Мой! для чего Ты Меня оставил?
47Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
47Некоторые из стоявших там, слыша это, говорили: Илию зовет Он.
48И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
48И тотчас побежал один из них, взял губку, наполнил уксусом и, наложив на трость, давал Ему пить;
49А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
49а другие говорили: постой, посмотрим, придет ли Илия спасти Его.
50А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
50Иисус же, опять возопив громким голосом, испустилдух.
51И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
51И вот, завеса в храме раздралась надвое, сверху донизу; и земля потряслась; и камни расселись;
52гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
52и гробы отверзлись; и многие тела усопших святых воскресли
53(които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).
53и, выйдя из гробов по воскресении Его, вошли во святый град и явились многим.
54А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
54Сотник же и те, которые с ним стерегли Иисуса, видя землетрясение и все бывшее, устрашились весьма и говорили: воистину Он был Сын Божий.
55Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;
55Там были также и смотрели издали многие женщины, которые следовали за Иисусом из Галилеи, служа Ему;
56между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.
56между ними были Мария Магдалина и Мария, мать Иакова и Иосии, и мать сыновей Зеведеевых.
57И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.
57Когда же настал вечер, пришел богатый человек изАримафеи, именем Иосиф, который также учился у Иисуса;
58Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да [му] се даде.
58он, придя к Пилату, просил тела Иисусова. Тогда Пилат приказал отдать тело;
59Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,
59и, взяв тело, Иосиф обвил его чистою плащаницею
60и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
60и положил его в новом своем гробе, который высек он в скале; и, привалив большой камень к двери гроба, удалился.
61А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
61Была же там Мария Магдалина и другая Мария, которыесидели против гроба.
62И на следващия ден, който бе [денят] след приготовлението [за празника], главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
62На другой день, который следует за пятницею, собрались первосвященники и фарисеи к Пилату
63Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
63и говорили: господин! Мы вспомнили, что обманщик тот, еще будучи в живых, сказал: после трех днейвоскресну;
64Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
64итак прикажи охранять гроб до третьего дня, чтобы ученики Его, придя ночью, не украли Его и не сказали народу: воскрес из мертвых; и будет последний обман хуже первого.
65Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете[ Го] както знаете.
65Пилат сказал им: имеете стражу; пойдите, охраняйте, как знаете.
66Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с [помощта] на стражата.
66Они пошли и поставили у гроба стражу, и приложили к камню печать.