¹Разрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.

¹Поднимается на тебя разрушитель: охраняй твердыни, стереги дорогу, укрепи чресла, собирайся с силами.

²Понеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.

²Ибо восстановит Господь величие Иакова, как величие Израиля, потому что опустошили их опустошители и виноградные ветви их истребили.

³Щитът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява И елховите [копия] се размахват ужасно.

³Щит героев его красен; воины его в одеждах багряных; огнем сверкают колесницы в день приготовления к бою, и лес копьев волнуется.

⁴Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.

⁴По улицам несутся колесницы, гремят на площадях; блеск от них, как от огня; сверкают, как молния.

⁵Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.

⁵Он вызывает храбрых своих, но они спотыкаются на ходу своем; поспешают на стены города, но осада уже устроена.

⁶Речните порти се отварят, И палата се разрушава.

⁶Речные ворота отворяются, и дворец разрушается.

⁷Решено е да се плени [Ниневия ]И да се пресели; И слугините й стенат като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.

⁷Решено: она будет обнажена и отведена в плен, и рабыни ее будут стонать как голуби, ударяя себя в грудь.

⁸Но [макар] Ниневия да е била отдавна [пълна с мъже] като езеро с вода, те пак бягат; [Макар да викат]: Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.

⁸Ниневия со времени существования своего была как пруд, полный водою, а они бегут. „Стойте, стойте!" Но никто не оглядывается.

⁹Обирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.

⁹Расхищайте серебро, расхищайте золото! нет конца запасам всякой драгоценной утвари.

¹⁰Тя се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.

¹⁰Разграблена, опустошена и разорена она, – и тает сердце, коленитрясутся; у всех в чреслах сильная боль, и лица у всех потемнели.

¹¹Где е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?

¹¹Где теперь логовище львов и то пастбище для львенков, по которому ходил лев, львица и львенок, и никто не пугал их, –

¹²[Где е] лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?

¹²лев, похищающий для насыщения щенков своих, и задушающий для львиц своих, и наполняющий добычею пещеры свои и логовища свои похищенным?

¹³Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.

¹³Вот, Я – на тебя! говорит Господь Саваоф. И сожгу в дыму колесницы твои, и меч пожрет львенков твоих, и истреблю с земли добычу твою, и не будет более слышим голос послов твоих.