¹Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

¹Горе городу кровей! весь он полон обмана и убийства; не прекращается в нем грабительство.

²Пукот на бичове [се чува], и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

²Слышны хлопанье бича и стук крутящихся колес, ржание коня и грохотскачущей колесницы.

³Конникът се качва [с] лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

³Несется конница, сверкает меч и блестят копья; убитых множество и груды трупов: нет конца трупам, спотыкаются отрупы их.

⁴[Това е] поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

⁴Это – за многие блудодеяния развратницы приятной наружности, искусной в чародеянии, которая блудодеяниями своими продает народы и чарованиями своими – племена.

⁵Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

⁵Вот, Я – на тебя! говорит Господь Саваоф. И подниму на лице твоекрая одежды твоей и покажу народам наготу твою и царствам срамоту твою.

⁶Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

⁶И забросаю тебя мерзостями, сделаю тебя презренною ивыставлю тебя на позор.

⁷Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

⁷И будет то, что всякий, увидев тебя, побежит от тебя и скажет: „разорена Ниневия! Кто пожалеет о ней? где найду я утешителей для тебя?"

⁸Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови [води]?

⁸Разве ты лучше Но-Аммона, находящегося между реками, окруженного водою, которого вал было море, и море служило стеною его?

⁹Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

⁹Ефиопия и Египет с бесчисленным множеством других служили ему подкреплением; Копты и Ливийцы приходили на помощь тебе.

¹⁰Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

¹⁰Но и он переселен, пошел в плен; даже и младенцы его разбиты на перекрестках всех улиц, а о знатных его бросали жребий, и все вельможи его окованы цепями.

¹¹Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

¹¹Так и ты – опьянеешь и скроешься; так и ты будешь искать защиты от неприятеля.

¹²Всичките ти крепости ще бъдат [Като] смоковници с първозрелите [си] смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.

¹²Все укрепления твои подобны смоковнице со спелыми плодами: если тряхнуть их, то они упадут прямо в рот желающего есть.

¹³Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

¹³Вот, и народ твой, как женщины у тебя: врагам твоим настежь отворятся ворота земли твоей, огонь пожрет запоры твои.

¹⁴Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

¹⁴Начерпай воды на время осады; укрепляй крепости твои; пойди в грязь, топчи глину, исправь печь для обжигания кирпичей.

¹⁵Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

¹⁵Там пожрет тебя огонь, посечет тебя меч, поест тебя как гусеница, хотя бы ты умножился как гусеница, умножился как саранча.

¹⁶(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) [Както] изедникът опустоши и отлетя,

¹⁶Купцов у тебя стало более, нежели звезд на небе; но эта саранча рассеется и улетит.

¹⁷[Така и] коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

¹⁷Князья твои – как саранча, и военачальники твои – как рои мошек, которые во время холода гнездятся в щелях стен , и когда взойдет солнце, то разлетаются, и не узнаешь места, где они были.

¹⁸Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

¹⁸Спят пастыри твои, царь Ассирийский, покоятся вельможи твои; народ твой рассеялся по горам, и некому собрать его.

¹⁹Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?

¹⁹Нет врачевства для раны твоей, болезненна язва твоя. Все, услышавшие весть о тебе, будут рукоплескать о тебе, ибо на кого не простиралась беспрестанно злоба твоя?