¹А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

¹У сынов Рувимовых и у сынов Гадовых стад было весьма много; иувидели они, что земля Иазер и земля Галаад есть место годное для стад;

²то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

²и пришли сыны Гадовы и сыны Рувимовы и сказали Моисею и Елеазару священнику и князьям общества, говоря:

³Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

³Атароф и Дивон, и Иазер, и Нимра, и Есевон, и Елеале, и Севам, и Нево, и Веон,

⁴земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

⁴земля, которую Господь поразил пред обществом Израилевым, есть земля годная для стад, а у рабов твоих есть стада.

⁵За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

⁵И сказали: если мы нашли благоволение в глазах твоих, отдай землю сию рабам твоим во владение; не переводи нас чрез Иордан.

⁶А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

⁶И сказал Моисей сынам Гадовым и сынам Рувимовым: братья ваши пойдут на войну, а вы останетесь здесь?

⁷Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

⁷для чего вы отвращаете сердце сынов Израилевых от перехода в землю, которую дает им Господь?

⁸Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

⁸так поступили отцы ваши, когда я посылал их из Кадес-Варни для обозрения земли:

⁹отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

⁹они доходили до долины Есхол, и видели землю, и отвратили сердце сынов Израилевых, чтобы не шли они в землю, которую Господь дает им;

¹⁰И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

¹⁰и воспылал в тот день гнев Господа, и поклялся Он, говоря:

¹¹Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

¹¹люди сии, вышедшие из Египта, от двадцати лет и выше не увидят земли, о которой Я клялся Аврааму, Исааку и Иакову, потому что они не повиновались Мне,

¹²освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

¹²кроме Халева, сына Иефонниина, Кенезеянина, и Иисуса, сына Навина, потому что ониповиновались Господу.

¹³Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

¹³И воспылал гнев Господа на Израиля, и водил Он их по пустыне сорок лет, доколе не кончился весь род, сделавший зло в очах Господних.

¹⁴И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

¹⁴И вот, вместо отцов ваших восстали вы, отродье грешников, чтоб усилить еще ярость гнева Господня на Израиля.

¹⁵Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще [станете причина да] погинат всички тия люде.

¹⁵Если вы отвратитесь от Него, то Он опять оставит его в пустыне, ивы погубите весь народ сей.

¹⁶Но те пристъпиха при [Моисея] и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

¹⁶И подошли они к нему и сказали: мы построим здесь овчие дворы длястад наших и города для детей наших;

¹⁷а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове [в безопасност] от местните жители.

¹⁷сами же мы первые вооружимся и пойдем пред сынами Израилевыми, доколе не приведем их в места их; а дети наши пусть останутся в укрепленных городах, для безопасности от жителей земли;

¹⁸Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

¹⁸не возвратимся в домы наши, доколе не вступят сыны Израилевы каждый в удел свой;

¹⁹Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

¹⁹ибо мы не возьмем с ними удела по ту сторону Иордана и далее, если удел нам достанется по эту сторону Иордана, к востоку.

²⁰Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

²⁰И сказал им Моисей: если вы это сделаете, если вооруженные пойдете на войну пред Господом,

²¹ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

²¹и пойдет каждый из вас вооруженный за Иордан пред Господом, доколе не истребит Он врагов Своих пред Собою,

²²и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

²²и покорена будет земля пред Господом, то после возвратитесь и будете неповинны пред Господом и пред Израилем, и будет земля сия у вас во владении пред Господом;

²³Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

²³если же не сделаете так, то согрешите пред Господом, и испытаете наказание загрех ваш, которое постигнет вас;

²⁴Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

²⁴стройте себе города для детей ваших и дворы для овец ваших и делайте, что произнесено устами вашими.

²⁵И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

²⁵И сказали сыны Гадовы и сыны Рувимовы Моисею: рабы твои сделают, как повелевает господин наш;

²⁶Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

²⁶дети наши, жены наши, стада наши и весь скот наш останутся тут в городах Галаада,

²⁷а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

²⁷а рабы твои, все, вооружившись, как воины, пойдут пред Господомна войну, как говорит господин наш.

²⁸Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините [домове] от племената на израилтяните.

²⁸И дал Моисей о них повеление Елеазару священнику иИисусу, сыну Навину, и начальникам племен сынов Израилевых,

²⁹Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

²⁹и сказал им Моисей: если сыны Гадовы и сыны Рувимовы перейдут с вами за Иордан, все вооружившись на войну пред Господом, и покорена будет пред вами земля, то отдайте им землю Галаад вовладение;

³⁰Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

³⁰если же не пойдут они с вами вооруженные, то они получат владение вместе с вами в земле Ханаанской.

³¹И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

³¹И отвечали сыны Гадовы и сыны Рувимовы и сказали: как сказал Господь рабам твоим, так и сделаем;

³²Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

³²мы пойдем вооруженные пред Господом в землю Ханаанскую, а удел владения нашего пусть будет по эту сторону Иордана.

³³И тъй, Моисей им даде, [то ест], на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

³³И отдал Моисей им, сынам Гадовым и сынам Рувимовым, и половинеколена Манассии, сына Иосифова, царство Сигона, царя Аморрейского, и царство Ога, царя Васанского, землю с городами ее и окрестностями, – города земливо все стороны.

³⁴И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

³⁴И построили сыны Гадовы Дивон и Атароф, и Ароер,

³⁵Атротсофан, Язир, Иогвея,

³⁵и Атароф-Шофан, и Иазер, и Иогбегу,

³⁶Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

³⁶и Беф-Нимру и Беф-Гаран, города укрепленные и дворы для овец.

³⁷А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

³⁷И сыны Рувимовы построили Есевон, Елеале, Кириафаим,

³⁸Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

³⁸и Нево, и Ваал-Меон, которых имена переменены, и Сивму, и далиимена городам, которые они построили.

³⁹И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

³⁹И пошли сыны Махира, сына Манассиина, в Галаад, и взяли его, и выгнали Аморреев, которые были в нем;

⁴⁰За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

⁴⁰и отдал Моисей Галаад Махиру, сыну Манассии, и он поселился в нем.

⁴¹А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

⁴¹И Иаир, сын Манассии, пошел и взял селения их, и назвал их: селения Иаировы.

⁴²И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.

⁴²И Новах пошел и взял Кенаф и зависящие от него города, и назвал его своим именем: Новах.