¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

¹Мудрая жена устроит дом свой, а глупая разрушит его своими руками.

²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

²Идущий прямым путем боится Господа; но чьи пути кривы, тот небрежет о Нем.

³В устата на безумния има пръчка за гордостта [му], А устните на мъдрите ще ги пазят.

³В устах глупого – бич гордости; уста же мудрых охраняют их.

⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁴Где нет волов, там ясли пусты; а много прибыли от силы волов.

⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁵Верный свидетель не лжет, а свидетель ложный наговорит много лжи.

⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁶Распутный ищет мудрости, и не находит; а для разумного знание легко.

⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁷Отойди от человека глупого, у которого ты не замечаешь разумных уст.

⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁸Мудрость разумного – знание пути своего, глупость же безрассудных – заблуждение.

⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните [има Божие] благоволение.

⁹Глупые смеются над грехом, а посреди праведных - благоволение.

¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹⁰Сердце знает горе души своей, и в радость его не вмешается чужой.

¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹¹Дом беззаконных разорится, а жилище праведных процветет.

¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹²Есть пути, которые кажутся человеку прямыми; но конец их – путь к смерти.

¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹³И при смехе иногда болит сердце, и концом радости бывает печаль.

¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек [ще се насити] от себе си.

¹⁴Человек с развращенным сердцем насытится от путей своих, и добрый – от своих.

¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁵Глупый верит всякому слову, благоразумный же внимателен к путямсвоим.

¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁶Мудрый боится и удаляется от зла, а глупый раздражителен исамонадеян.

¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁷Вспыльчивый может сделать глупость; но человек, умышленно делающий зло, ненавистен.

¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁸Невежды получают в удел себе глупость, а благоразумные увенчаются знанием.

¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

¹⁹Преклонятся злые пред добрыми и нечестивые – у ворот праведника.

²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²⁰Бедный ненавидим бывает даже близким своим, а у богатого много друзей.

²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²¹Кто презирает ближнего своего, тот грешит; а кто милосерд к бедным, тот блажен.

²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност [ще се показват] към тия, които измислят добро

²²Не заблуждаются ли умышляющие зло? но милость и верность у благомыслящих.

²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²³От всякого труда есть прибыль, а от пустословия только ущерб.

²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е [всякога] глупост.

²⁴Венец мудрых – богатство их, а глупость невежд глупость и есть .

²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е [цяла] измама.

²⁵Верный свидетель спасает души, а лживый наговорит много лжи.

²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁶В страхе пред Господом – надежда твердая, и сынам Своим Он прибежище.

²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁷Страх Господень – источник жизни, удаляющий от сетей смерти.

²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁸Во множестве народа – величие царя, а при малолюдстве народа беда государю.

²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

²⁹У терпеливого человека много разума, а раздражительный выказывает глупость.

³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³⁰Кроткое сердце – жизнь для тела, а зависть - гниль для костей.

³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³¹Кто теснит бедного, тот хулит Творца его; чтущий же Его благотворит нуждающемуся.

³²Нечестивият е смазан във [време на] бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³²За зло свое нечестивый будет отвергнут, а праведный и при смерти своей имеет надежду.

³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³³Мудрость почиет в сердце разумного, и среди глупых дает знать о себе.

³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁴Праведность возвышает народ, а беззаконие – бесчестие народов.

³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

³⁵Благоволение царя – к рабу разумному, а гнев его – против того, кто позорит его.