¹Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

¹Мудрый сын слушает наставление отца, а буйный не слушаетобличения.

²От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

²От плода уст своих человек вкусит добро, душа же законопреступников – зло.

³Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

³Кто хранит уста свои, тот бережет душу свою; а кто широко раскрывает свой рот, тому беда.

⁴Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

⁴Душа ленивого желает, но тщетно; а душа прилежных насытится.

⁵Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

⁵Праведник ненавидит ложное слово, а нечестивый срамит и бесчестит себя .

⁶Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

⁶Правда хранит непорочного в пути, а нечестие губит грешника.

⁷Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но [има] много имот.

⁷Иной выдает себя за богатого, а у него ничего нет; другойвыдает себя за бедного, а у него богатства много.

⁸Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

⁸Богатством своим человек выкупает жизнь свою , а бедный и угрозы не слышит.

⁹Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

⁹Свет праведных весело горит, светильник же нечестивых угасает.

¹⁰От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

¹⁰От высокомерия происходит раздор, а у советующихся – мудрость.

¹¹Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще [го] умножи.

¹¹Богатство от суетности истощается, а собирающий трудами умножает его.

¹²Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

¹²Надежда, долго не сбывающаяся, томит сердце, а исполнившееся желание – как древо жизни.

¹³Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

¹³Кто пренебрегает словом, тот причиняет вред себе; акто боится заповеди, тому воздается.

¹⁴Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

¹⁴Учение мудрого – источник жизни, удаляющий от сетей смерти.

¹⁵Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

¹⁵Добрый разум доставляет приятность, путь же беззаконных жесток.

¹⁶Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

¹⁶Всякий благоразумный действует с знанием, а глупый выставляет напоказ глупость.

¹⁷Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик [дава] здраве.

¹⁷Худой посол попадает в беду, а верный посланник – спасение.

¹⁸Сиромашия и срам [ще постигнат] този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

¹⁸Нищета и посрамление отвергающему учение; а кто соблюдает наставление, будет в чести.

¹⁹Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

¹⁹Желание исполнившееся – приятно для души; но несносно для глупых уклоняться от зла.

²⁰Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

²⁰Общающийся с мудрыми будет мудр, а кто дружит с глупыми, развратится.

²¹Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

²¹Грешников преследует зло, а праведникам воздается добром.

²²Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

²²Добрый оставляет наследство и внукам, а богатство грешника сберегается для праведного.

²³Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

²³Много хлеба бывает и на ниве бедных; но некоторые гибнут от беспорядка.

²⁴Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

²⁴Кто жалеет розги своей, тот ненавидит сына; а кто любит, тот сдетства наказывает его.

²⁵Праведният [яде] до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

²⁵Праведник ест до сытости, а чрево беззаконных терпит лишение.