1Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
1Кто любит наставление, тот любит знание; а кто ненавидит обличение, тот невежда.
2Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.
2Добрый приобретает благоволение от Господа; а человека коварного Он осудит.
3Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
3Не утвердит себя человек беззаконием; корень же праведников неподвижен.
4Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.
4Добродетельная жена – венец для мужа своего; а позорная – как гниль в костях его.
5Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
5Промышления праведных – правда, а замыслы нечестивых – коварство.
6Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
6Речи нечестивых – засада для пролития крови, устаже праведных спасают их.
7Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
7Коснись нечестивых несчастие – и нет их, а дом праведных стоит.
8Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
8Хвалят человека по мере разума его, а развращенный сердцем будетв презрении.
9По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.
9Лучше простой, но работающий на себя, нежели выдающий себя за знатного, но нуждающийся в хлебе.
10Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
10Праведный печется и о жизни скота своего, сердце же нечестивых жестоко.
11Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни [неща] е без разум.
11Кто возделывает землю свою, тот будет насыщатьсяхлебом; а кто идет по следам празднолюбцев, тот скудоумен.
12Нечестивият търси [такава] корист, [каквато] вземат злите, А коренът на праведния дава [плод].
12Нечестивый желает уловить в сеть зла; но корень праведных тверд.
13В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
13Нечестивый уловляется грехами уст своих; но праведник выйдет из беды.
14От плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
14От плода уст своих человек насыщается добром, и воздаяние человеку – по делам рук его.
15Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
15Путь глупого прямой в его глазах; но кто слушает совета, тот мудр.
16Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
16У глупого тотчас же выкажется гнев его, а благоразумный скрывает оскорбление.
17Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
17Кто говорит то, что знает, тот говорит правду; а у свидетеля ложного – обман.
18Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.
18Иной пустослов уязвляет как мечом, а язык мудрых – врачует.
19Устните, [които говорят] истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език [ще трае] за минута.
19Уста правдивые вечно пребывают, а лживый язык – только на мгновение.
20Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
20Коварство – в сердце злоумышленников, радость – у миротворцев.
21Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.
21Не приключится праведнику никакого зла, нечестивые же будут преисполнены зол.
22Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
22Мерзость пред Господом – уста лживые, а говорящие истину благоугодны Ему.
23Благоразумният човек покрива знанието [си], А сърцето на безумните изказва глупостта [си].
23Человек рассудительный скрывает знание, а сердце глупых высказывает глупость.
24Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
24Рука прилежных будет господствовать, а лениваябудет под данью.
25Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
25Тоска на сердце человека подавляет его, а доброе слово развеселяет его.
26Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда [самите] тях в заблуждение.
26Праведник указывает ближнему своему путь, а путьнечестивых вводит их в заблуждение.
27Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
27Ленивый не жарит своей дичи; а имущество человека прилежного многоценно.
28В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
28На пути правды – жизнь, и на стезе ее нет смерти.