¹По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

¹Лучше кусок сухого хлеба, и с ним мир, нежели дом, полный заколотого скота, с раздором.

²Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

²Разумный раб господствует над беспутным сыном и между братьями разделит наследство.

³Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

³Плавильня – для серебра, и горнило – для золота, а сердца испытывает Господь.

⁴Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

⁴Злодей внимает устам беззаконным, лжец слушается языка пагубного.

⁵Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

⁵Кто ругается над нищим, тот хулит Творца его; кто радуется несчастью, тот не останется ненаказанным.

⁶Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

⁶Венец стариков – сыновья сыновей, и слава детей – родители их.

⁷Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

⁷Неприлична глупому важная речь, тем паче знатному – уста лживые.

⁸Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

⁸Подарок – драгоценный камень в глазах владеющего им: куда ни обратится он, успеет.

⁹Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

⁹Прикрывающий проступок ищет любви; а кто снова напоминает о нем, тот удаляет друга.

¹⁰Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

¹⁰На разумного сильнее действует выговор, нежели на глупого сто ударов.

¹¹Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

¹¹Возмутитель ищет только зла; поэтому жестокий ангел будет посланпротив него.

¹²По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

¹²Лучше встретить человеку медведицу, лишенную детей, нежели глупца с его глупостью.

¹³Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

¹³Кто за добро воздает злом, от дома того не отойдет зло.

¹⁴Започването на разпра е [като], кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

¹⁴Начало ссоры – как прорыв воды; оставь ссору прежде, нежели разгорелась она.

¹⁵Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

¹⁵Оправдывающий нечестивого и обвиняющий праведного – оба мерзость пред Господом.

¹⁶Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

¹⁶К чему сокровище в руках глупца? Для приобретения мудрости у него нет разума.

¹⁷Приятел обича всякога И е роден, като брат за [във] време на нужда.

¹⁷Друг любит во всякое время и, как брат, явится во время несчастья.

¹⁸Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

¹⁸Человек малоумный дает руку и ручается заближнего своего.

¹⁹Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

¹⁹Кто любит ссоры, любит грех, и кто высоко поднимает ворота свои, тот ищет падения.

²⁰Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

²⁰Коварное сердце не найдет добра, и лукавый язык попадет в беду.

²¹Който ражда безумно [чадо] ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

²¹Родил кто глупого, – себе на горе, и отец глупого не порадуется.

²²Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

²²Веселое сердце благотворно, как врачевство, а унылый дух сушит кости.

²³Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

²³Нечестивый берет подарок из пазухи, чтобы извратить пути правосудия.

²⁴Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

²⁴Мудрость – пред лицем у разумного, а глаза глупца – на конце земли.

²⁵Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

²⁵Глупый сын – досада отцу своему и огорчение для матери своей.

²⁶Не е добре да се глобява праведния, [Нито] да се бие благородния, за справедливостта [им].

²⁶Нехорошо и обвинять правого, и бить вельмож за правду.

²⁷Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

²⁷Разумный воздержан в словах своих, и благоразумный хладнокровен.

²⁸Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си [се счита] за разумен.

²⁸И глупец, когда молчит, может показаться мудрым, и затворяющий уста свои – благоразумным.