¹Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

¹Не хвались завтрашним днем, потому что не знаешь, что родит тот день.

²Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

²Пусть хвалит тебя другой, а не уста твои, – чужой, а не язык твой.

³Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

³Тяжел камень, весок и песок; но гнев глупца тяжелее их обоих.

⁴Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

⁴Жесток гнев, неукротима ярость; но кто устоит против ревности?

⁵Явното изобличение е по-добро От [оная] любов, която не се проявява.

⁵Лучше открытое обличение, нежели скрытая любовь.

⁶Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

⁶Искренни укоризны от любящего, и лживы поцелуи ненавидящего.

⁷Наситената душа се отвръща [и] от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

⁷Сытая душа попирает и сот, а голодной душе все горькое сладко.

⁸Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

⁸Как птица, покинувшая гнездо свое, так человек, покинувший местосвое.

⁹Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

⁹Масть и курение радуют сердце; так сладок всякому друг сердечным советом своим.

¹⁰Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

¹⁰Не покидай друга твоего и друга отца твоего, и в дом брата твоего не ходи в день несчастья твоего: лучше сосед вблизи, нежели брат вдали.

¹¹Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

¹¹Будь мудр, сын мой, и радуй сердце мое; и я буду иметь, что отвечать злословящему меня.

¹²Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

¹²Благоразумный видит беду и укрывается; а неопытные идут вперед и наказываются.

¹³Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужда жена.

¹³Возьми у него платье его, потому что он поручился за чужого, и за стороннего возьми от него залог.

¹⁴Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

¹⁴Кто громко хвалит друга своего с раннего утра, того сочтут за злословящего.

¹⁵Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

¹⁵Непрестанная капель в дождливый день и сварливая жена – равны:

¹⁶Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

¹⁶кто хочет скрыть ее, тот хочет скрыть ветер и масть в правой руке своей, дающую знать о себе.

¹⁷Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

¹⁷Железо железо острит, и человек изощряет взгляд друга своего.

¹⁸Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

¹⁸Кто стережет смоковницу, тот будет есть плоды ее; и кто бережет господина своего, тот будет в чести.

¹⁹Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

¹⁹Как в воде лицо – к лицу, так сердце человека – к человеку.

²⁰Адът и погибелта не се насищат; [Така] и човешките очи не се насищат.

²⁰Преисподняя и Аваддон – ненасытимы; так ненасытимы и глаза человеческие.

²¹Горнилото е за [пречистване] среброто и пещта за златото. А човек [се изпитва] чрез онова, с което се хвали.

²¹Что плавильня – для серебра, горнило – для золота, то для человека уста, которые хвалят его.

²²Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

²²Толки глупого в ступе пестом вместе с зерном, не отделится от него глупость его.

²³Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

²³Хорошо наблюдай за скотом твоим, имей попечение о стадах;

²⁴Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

²⁴потому что богатство не навек, да и власть разве из рода в род?

²⁵Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

²⁵Прозябает трава, и является зелень, и собирают горные травы.

²⁶Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} [купуване] на нива.

²⁶Овцы – на одежду тебе, и козлы – на покупку поля.

²⁷Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

²⁷И довольно козьего молока в пищу тебе, в пищу домашним твоим и на продовольствиеслужанкам твоим.