¹Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

¹Как снег летом и дождь во время жатвы, так честь неприлична глупому.

²Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

²Как воробей вспорхнет, как ласточка улетит, так незаслуженное проклятие не сбудется.

³Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

³Бич для коня, узда для осла, а палка для глупых.

⁴Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

⁴Не отвечай глупому по глупости его, чтобы и тебе не сделаться подобным ему;

⁵Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

⁵но отвечай глупому по глупости его, чтобы он не стал мудрецом в глазах своих.

⁶Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

⁶Подрезывает себе ноги, терпит неприятность тот, кто дает словесное поручение глупцу.

⁷Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

⁷Неровно поднимаются ноги у хромого, - и притча вустах глупцов.

⁸Както [оня, който хвърля] възел със [скъпоценни] камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

⁸Что влагающий драгоценный камень в пращу, то воздающий глупому честь.

⁹Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

⁹Что колючий терн в руке пьяного, то притча в устах глупцов.

¹⁰Както стрелец, който [безогледно] наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

¹⁰Сильный делает все произвольно: и глупого награждает, и всякогопрохожего награждает.

¹¹Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

¹¹Как пес возвращается на блевотину свою, так глупый повторяет глупость свою.

¹²Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

¹²Видал ли ты человека, мудрого в глазах его? На глупого больше надежды, нежели нанего.

¹³Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

¹³Ленивец говорит: „лев на дороге! лев на площадях!"

¹⁴Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

¹⁴Дверь ворочается на крючьях своих, а ленивец на постели своей.

¹⁵Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

¹⁵Ленивец опускает руку свою в чашу, и ему тяжело донести ее до рта своего.

¹⁶Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

¹⁶Ленивец в глазах своих мудрее семерых, отвечающих обдуманно.

¹⁷Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

¹⁷Хватает пса за уши, кто, проходя мимо, вмешивается в чужую ссору.

¹⁸Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

¹⁸Как притворяющийся помешанным бросает огонь, стрелы и смерть,

¹⁹Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли [това] на шега?

¹⁹так – человек, который коварно вредит другу своему и потом говорит: „я только пошутил".

²⁰Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

²⁰Где нет больше дров, огонь погасает, и где нет наушника, раздор утихает.

²¹Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

²¹Уголь – для жара и дрова – для огня, а человек сварливый – дляразжжения ссоры.

²²Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

²²Слова наушника – как лакомства, и они входят во внутренность чрева.

²³Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

²³Что нечистым серебром обложенный глиняный сосуд, то пламенные уста и сердце злобное.

²⁴Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

²⁴Устами своими притворяется враг, а в сердце своем замышляетковарство.

²⁵Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

²⁵Если он говорит и нежным голосом, не верь ему, потому что семь мерзостей в сердце его.

²⁶Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

²⁶Если ненависть прикрывается наедине, то откроется злоба его в народном собрании.

²⁷Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

²⁷Кто роет яму, тот упадет в нее, и кто покатит вверх камень, к томуон воротится.

²⁸Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

²⁸Лживый язык ненавидит уязвляемых им, и льстивые уста готовят падение.