¹И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

¹И это притчи Соломона, которые собрали мужи Езекии, царя Иудейского.

²Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

²Слава Божия – облекать тайною дело, а слава царей – исследывать дело.

³Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

³Как небо в высоте и земля в глубине, так сердце царей – неисследимо.

⁴Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

⁴Отдели примесь от серебра, и выйдет у серебряника сосуд:

⁵Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

⁵удали неправедного от царя, и престол его утвердится правдою.

⁶Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

⁶Не величайся пред лицем царя, и на месте великихне становись;

⁷Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

⁷потому что лучше, когда скажут тебе: „пойди сюда повыше", нежели когда понизят тебя пред знатным, которого видели глаза твои.

⁸Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне [да не знаеш] що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

⁸Не вступай поспешно в тяжбу: иначе что будешь делать при окончании, когда соперник твой осрамит тебя?

⁹Разисквай делото си с противника си [сам]. Но не откривай чужди тайни,

⁹Веди тяжбу с соперником твоим, но тайны другого не открывай,

¹⁰Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

¹⁰дабы не укорил тебя услышавший это, и тогда бесчестие твое не отойдет от тебя.

¹¹Дума казана на място е [Като] златни ябълки в сребърни съдове.

¹¹Золотые яблоки в серебряных прозрачных сосудах – слово, сказанное прилично.

¹²Както е обица и украшение от чисто злато [за човек], Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

¹²Золотая серьга и украшение из чистого золота – мудрый обличитель для внимательного уха.

¹³Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

¹³Что прохлада от снега во время жатвы, то верный посол для посылающего его: он доставляет душе господина своего отраду.

¹⁴Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, [Прилича] на облаци и вятър без дъжд.

¹⁴Что тучи и ветры без дождя, то человек, хвастающий ложными подарками.

¹⁵Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

¹⁵Кротостью склоняется к милости вельможа, и мягкий язык переламывает кость.

¹⁶Намерил ли си мед? Яж [само] колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

¹⁶Нашел ты мед, – ешь, сколько тебе потребно, чтобы не пресытитьсяим и не изблевать его.

¹⁷Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

¹⁷Не учащай входить в дом друга твоего, чтобы он ненаскучил тобою и не возненавидел тебя.

¹⁸Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е [като] чук, нож и остра стрела.

¹⁸Что молот и меч и острая стрела, то человек, произносящий ложное свидетельство против ближнего своего.

¹⁹Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

¹⁹Что сломанный зуб и расслабленная нога, то надежда на ненадежного человекав день бедствия.

²⁰Както един, който съблича дрехата [си] в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

²⁰Что снимающий с себя одежду в холодный день, что уксус на рану, то поющий песни печальному сердцу.

²¹Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

²¹Если голоден враг твой, накорми его хлебом; и если он жаждет, напой его водою:

²²Защото [така] ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

²²ибо, делая сие , ты собираешь горящие угли на голову его, и Господь воздаст тебе.

²³Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

²³Северный ветер производит дождь, а тайный язык – недовольные лица.

²⁴По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

²⁴Лучше жить в углу на кровле, нежели со сварливою женою в пространном доме.

²⁵Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

²⁵Что холодная вода для истомленной жаждой души, то добрая весть из дальней страны.

²⁶Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е [като] мътен извор и развален източник.

²⁶Что возмущенный источник и поврежденный родник, то праведник, падающий пред нечестивым.

²⁷Не е добре да яде някой много мед. Така също [не] е славно да търсят [хората] своята си слава.

²⁷Как нехорошо есть много меду, так домогаться славы не есть слава.

²⁸Който не владее духа си Е [като] съборен град без стени.

²⁸Что город разрушенный, без стен, то человек, не владеющий духом своим.